„Осоджи“ или „голямото почистване“ – какво можем да научим от японците

Един изключително интересен навик, който е дълбоко вкоренен в японското общество, е традицията на „Осоджи“ (или „голямото почистване“) в училищата.

В Япония повечето училища не наемат чистачи. Вместо това самите ученици — от най-малките в началното училище до гимназистите — почистват сами своите класни стаи, коридори и дори тоалетни. Как работи това на практика?

Само си представете в днешното общество какво недоволство се надига, ако учител накара някое дете да си изхвърли боклука или да почисти след себе си. Ама къде сме ние, къде са японците, какво ли разбират те от възпитание, култура и обноски.

Сега си представете как биха се отнасяли учениците към средата в училище, ако знаят, че поддържането им е тяхна отговорност. Дали биха пазили чистота в тоалетните, дали биха си пускали водата в тоалетните (понеже и това е рядко явление), дали биха драскали по стените и вратите? Защото после ще го чистят те, а не някой друг след тях, който е „длъжен“ да се справя с пропуските във възпитанието на младежите.

Вероятно ще прозвучи още по-шокиращо за някои, че това е всекидневен ритуал там. Всеки ден след обяд или в края на учебните часове се отделят около 20 минути за чистене. Често по уредбата в училището се пуска специална „песен за чистене“ (обикновено класическа или бодра маршова музика), която сигнализира началото на процеса. Толкова малко време е необходимо, защото средата е поддържана. Всеки пази чисто и оставя чисто след себе си. По този начин работата му е облекчена в края на учебния ден.

Тази практика е особено полезна и за взаимоотношенията между децата, защото се научават да работят в екип. Учениците се разделят на малки групи, които имат различни отговорности — едни метат, други мият пода с парцали, трети бършат прах или изхвърлят боклука.

Учителите не стоят настрана, а почистват заедно с децата, което показва, че поддържането на чистота е общо задължение, а не унизителна работа. Освен това поставя ученици и учители в друг тип взаимоотношения и укрепва доверието и връзката помежду им.

Честно казано, трудно ни е да се сетим дори за една отрицателна страна в тази практика.

За японците това не е просто физическо чистене, а образователен инструмент за изграждане на характера и възпитаване на полезни навици. Когато знаеш, че ти сам ще трябва да изчистиш стаята си в края на деня, се стараеш да не я цапаш. Процесът учи децата на уважение към труда и към общата собственост. Независимо от социалния статус на семейството им, всички деца участват еднакво в поддържането на училището.

Този навик обяснява защо японските фенове често остават след мачове на световни първенства, за да събират отпадъците по трибуните — това е дисциплина, научена още в първи клас. Но за тази полезна практика ще ви разкажем в някоя от следващите ни статии.