Пресечните точки между климата и миграцията в България – отвъд статистиките

Лозунгът “всички сме мигранти” придобива нов заряд в резултат от многопосочното взаимодействие между климатичната криза и глобалните миграционни процеси.

Взаимодействията между климата и миграцията са двупосочни и са обусловени от съвместното влияние на множество фактори, включително икономически, демографски, политически, военни и т.н.

• През последните няколко години – в научните изследвания и в практиката, наблюдаваме преход от понятието „климатични бежанци” към по-обхватното „климатична миграция”.
• През 2024 г. в световен мащаб е регистрирано 29% увеличение на броя на вътрешно разселените лица в резултат на бедствия.
• Наводненията, пожарите и бурите могат да доведат до вътрешни разселвания в България. Липсва регулярен мониторинг на национално ниво.
• Безводието в България, резултат едновременно от климатични и антропогенни фактори, води до сериозно влошаване на общественото здраве и икономиката – предпоставка за вътрешни и външни миграции.

Как климатичната криза променя местата, на които живеем, и решенията, които вземаме? В този материал се опитваме да разберем връзката между глобалните понятия и ежедневните преживявания на хората в България. Чрез интервюта с жители на уязвими райони, представители на граждански организации и други ключови гласове търсим отговори за нагласите и предизвикателствата, които повлияват човешката мобилност у нас.

Въпросът за миграцията и по-конкретно разказът за миграционната “криза” е един от основните акценти, които вълнуват съвременната политика. Медийни и политически коментари по темата умело стимулират общественото безпокойство и страхове, като опростяват проблема и блокират нужния задълбочен разговор, в който активно са включени и хората, хомогенизирани под етикета “мигранти”. Същевременно изострените от климатичните промени природни стихии, в комбинация със системно бездействие или небрежност, поставят в риск домовете и сигурността на все повече хора и у нас. Най-пресният пример за това са трагичните наводнения по Южното Черноморие, които с цената на човешки животи извадиха на преден план не само въпросите кой е виновен и кой ще поеме отговорност, но и кои други населени места са уязвими. Наред с продължителните горски пожари и безводието, този случай навременно илюстрира новите измерения на рисковете от природни бедствия и недостиг на ресурси, на които са изложени домовете и поминъкът ни. 

Темата за „климатичните бежанци“ и за миграцията, породена от климатичната криза, не е нова. През последните години обаче разговорът значително се разширява, защото става ясно, че засегнати няма да бъдат само хората от „потъващи“ държави като Тувалу и Кирибати – климатичните промени принуждават все повече общности по света да напускат домовете си.

Климатичната миграция – правни противоречия и приложимост

В човешката история, климатичните условия и екологичните дадености винаги са били от решаващо значение за процесите на заселване и преселване. Благоприятният климат и плодородните почви или пък достъпът до характерни или редки ресурси в райони с по-суров климат са тясно свързани с осигуряването на прехрана и поддържането на социална и икономическа стабилност. В контекста на антропогенното изменение на климата обаче случаите, в които отделни хора или групи са принудени да се преместят поради влошаващи се екологични условия или сериозни природни бедствия, се увеличават експоненциално всяка година. Климатичните промени оказват влияние по различни начини върху разнообразните фактори, които традиционно са предпоставка за миграция или мотивират вътрешна или трансгранична мобилност. 

По темата за климатичната криза и миграцията, особено в медиите, понятията “климатични бежанци” и “климатични мигранти” често се използват като синоними. Между двете обаче има съществени разлики, които е нужно да вземем предвид.

Съгласно Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. бежански статут могат да получат хора, които търсят убежище заради преследване по етническа, религиозна, национална или расова принадлежност, принадлежност към друга социална (маргинализирана) група или политически убеждения. Според тази дефиниция бежански статут не може да се предостави на хора, разселени поради екологични или климатични фактори. Заради това трансграничната миграция, причинена от екологична деградация и природни бедствия, не се превежда във формален правен статут и механизми за защита. Вече са правени няколко опита да се оспори тълкуването на конвенцията, така че да включва разселване, свързано с климата като основание за международна защита. Засега предложението среща сериозна съпротива от страна на държавите поради опасения, че тази промяна значително ще увеличи техните задължения.

Тази правна неяснота е и сред основните причини да дадем предимство на разговора за климатичната миграция като по-общо понятие. Международната организация за миграция дефинира климатичната миграция като разселване на хора или общности, принудени да напуснат домовете си заради промени в околната среда, причинени или обострени от промените в климата. Това може да включва както внезапни природни бедствия като урагани, наводнения или пожари, така и постепенно настъпващи промени, например засушаване, повишаване на морското равнище или опустиняване. 

Климатична или екологична миграция?

Миграционните изследвания боравят с доста по-широк понятиен апарат отколкото можем да разгледаме подробно тук. По отношение на човешката мобилност, повлияна от климатични, екологични, метеорологични или геофизични явления, се прави разграничение между климатична и екологична миграция, както и разселване вследствие на бедствия. Например, причина за екологична миграция могат да бъдат замърсяване на въздуха и питейната вода, а земетресения и свлачища са също сред бедствията, които налагат незабавна релокация. 

Обичайно решението за миграция е следствие от струпване на обстоятелства от различен характер. Един от ефектите на климатичните промени е прякото или косвено усилване на тези обстоятелства. Когато говорим за този проблем в България е важно да можем да идентифицираме кога климатичните промени играят роля и каква. Досега у нас публично внимание получават случаи, които по-скоро се класифицират като временно разселване вследствие на бедствия или (по-рядко) екологична миграция. Интензитетът и честотата на природни бедствия през последните години сигнализират, че е необходимо да разглеждаме тези процеси и в контекста на климатичната криза. По-нататък в текста правим тази връзка на база опита на хора от различни социални групи и рискови райони. 

Миграцията като адаптация и други сценарии в търсене на сигурност

При миграцията, свързана с климатични и екологични промени, се наблюдава голямо разнообразие от траектории, мотиви и стимули. Решението за миграция обаче е силно зависимо от два набора фактори, които си взаимодействат на много нива. От една страна, е спектърът на спешност: дали става въпрос за доброволна или принудителна миграция; или, както вече споменахме, дали това е реактивно или превантивно, т.е. предварително планирано решение? 

Решаваща е и степента на социална и икономическа сигурност на засегнатото население. Тежките природни бедствия засягат диспропорционално тези групи от обществото, които вече са уязвими по друг признак – хора с ниски доходи, маргинализирани групи, възрастни хора, хора със специални нужди и прочие. 

Научноизследователски екип от Потсдам анализира недостатъците и предимствата на решението за миграция като следствие на съществуващите структурни неравенства и влошаващите се климатични и екологични условия. Оттук те извеждат 3 вероятни сценария (виж Фиг. 1):

• Адаптивна миграция: Миграцията се използва като стратегия за адаптация към настъпилите или очаквани климатични промени. Обикновено е с превантивен характер. Включва проактивно вземане на решения и планиране.
• Неадаптивна миграция: Миграция с намерение за приспособяване към климатичните промени, която обаче често води до непредвидени и нежелани резултати и до повишена уязвимост.
• Миграция с цел оцеляване: Реактивна форма на миграция за справяне с непосредствена заплаха за околната среда, например бедствие. Обикновено с много кратки хоризонти на планиране и повишени нива на уязвимост.

Фиг. 1: Схематична илюстрация на възможни миграционни сценарии. Източник: Винке и колектив (2020).

В тази схема липсва един сценарий, който не трябва да бъде пренебрегван, а именно немиграцията. Неблагоприятните последствия от климатичните промени и изострените метеорологични явления допълнително ограничават мобилността на най-уязвимите, поставяйки ги в капан – изложени на климатичните рискове без нужните финансови и социални средства за преместване. В такива случаи става дума за принудителна немиграция. Хората, които доброволно взимат решението да не мигрират въпреки влошаващите се условия, най-често го правят заради достъп до социални и икономически ресурси, които трудно могат да бъдат мобилизирани в движение или на друго място. 

Изследванията показват, че без съмнение решението за миграция или немиграция е обвързано с демографските характеристики и социално-икономическите условия на засегнатото население. Оттук следва, първо, че е изключително трудно да се прогнозират миграционни модели независимо дали става въпрос за вътрешна или трансгранична миграция. Второ, при разработването на програми за изграждане на устойчивост или за реакция при извънредни ситуации е наложително да се вземат предвид две измерения на уязвимост — повишен риск от излагане на климатични и екологични промени, но също и уязвимости, произтичащи от демографския и социално-икономическия профил.

shutterstock_1268289130.jpg

Наводнен жилищен район в Кашмир. Източник: arun sambhu mishra / Shutterstock

Вътрешното разселване – миграцията, която остава невидима

Едно от основните предизвикателства пред проследяването на пълния мащаб на климатична и екологична миграция е особеността, че към момента тя все още се проявява предимно като вътрешно разселване. В годишният доклад за 2024 г., Центърът за мониторинг на вътрешното разселване (IDMC) съобщава за общо 83,4 млн. вътрешно разселени лица в световен мащаб. Това е най-високият брой, регистриран досега. В това число влизат 73,5 милиона вътрешно разселени лица в резултат на конфликти и насилие и 9,8 милиона – в резултат на бедствия.

Интересно е да се съпоставят данните за двете категории. От една страна, защото последствията от бедствията и конфликтите се наслагват, което допълнително ерозира способността за устойчивост към рискове. Учени, правозащитни организации и журналисти изследват и документират ефектите от това наслагване на кризите (напр. в документалния филм на BBC за климатичните промени и войната в Сирия). От друга страна, сравнението дава ясна представа за мащабите на миграционните процеси, свързани с климатичните и екологичните промени като основен двигател. Въпреки внушителната разлика в общия брой (Фиг. 2), изследователският екип, изготвил доклада, отчита 10% прираст на вътрешно разселените вследствие на конфликти в сравниение с данните за 2023 г. 

Фиг. 2: Данни за вътрешно разселените хора в резултат на конфликти или други форми на насилие към декември 2024 г. Източник: Глобален доклад за вътрешното разселване за 2025 г.

Впечатляващата подробност при вътрешно разселените в следствие на бедствия (Фиг. 3) е, че наблюдаваме 29% увеличение спрямо 2023 г. Броят на случаите на разселване в резултат на бедствия през 2024 г. е почти двойно по-висок от средната годишна стойност за последното десетилетие, а 29 държави и територии отчитат най-високите данни за разселване в резултат на бедствия, откакто се водят статистики. 

Фиг. 3: Данни за вътрешно разселените хора в резултат на бедствия към декември 2024 г. Източник: Глобален доклад за вътрешното разселване за 2025 г.

Вътрешно разселване поради бедствия и климатични промени у нас

IDMC предоставя и обобщени данни за България. За периода 2008-2024 г. докладите отчитат общо 7300 вътрешни разселвания поради бедствия (790 за 2024 г.). Посочените причини са наводнения, пожари и бури. 

На национално и на местно ниво обаче липсват действащи механизми за мониторинг на потенциала и нагласите на населението за превантивна евакуация или преместване в случай на спешна ситуация. Национална статистика за вътрешна миграция вследствие на замърсяване на въздуха и качеството на околната среда също не се поддържа. До момента гласност на такива случаи дават медиите или кампании на граждански и неправителствени организации, като например съвместния проект на „Грийнпийс“ – България и „Дишай, Димитровград“.

Повечето изследвания на вътрешната миграция в България се фокусират върху икономическите и демографските ѝ аспекти, а екологичните фактори и природните бедствия като причина за разселване остават сравнително слабо проучени или само частично засегнати в някои трудове. Това възпрепятства извеждането на ясни тенденции за характера на връзката между климата и вътрешните миграции у нас. Прегледът на медийни публикации за бедствия в по-силно засегнати райони (например наводненията в Карловско, Монтана и Елените, както и пожари в различни части на страната) показва, че обикновено става въпрос за временни разселвания при роднини и познати в съседни села или в общинския център. В тези миграции участват хора от различни демографски и социални групи, включително възрастни хора и хора с психични разстройства, които са и сред най-уязвимите и засегнати групи от климатичните промени в световен мащаб. 

Бедствията в Карловско и Сакар: климат, дискриминация и икономически фактори

Наводненията в карловските села Богдан, Каравелово и Слатина през 2022 г. нанесоха сериозни икономически и инфраструктурни щети. “До ден днешен там има неща, които трябва да се оправят.”, споделя Валери Ангелов от Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, който е участвал като доброволец на терен в разчистването и оказването на помощ на пострадалите. 

“Много от засегнатите семейства бяха от ромски произход. Някои останаха без дом и бяха настанени в общински жилища, а други отидоха при роднини в Сопот и Карлово.”. Той допълва, че част от ромите, чиито домове са били разрушени, са били евакуирани в занемарено училище, “с паднали прозорци и без елементарни условия за живот”, което определя като проява на неравно третиране и безхаберие.

За неравно отношение споделя и Атанас Атанасов, образователен медиатор и учител в тополовградското с. Устрем. Регионът на Сакар, особено с. Радовец, бе сред най-засегнатите от горски пожари през изминалото лято. “В Радовец не бих казал, но в с. Воден имаше разделение между българи и роми”. Много жители на Воден са се преместили в Бургас след наводнението преди 4 години, а други – в околните села, защото в града е твърде скъпо. Той обаче подчерта, че бедствието не е основната причина за миграция: 

“Повечето хора от региона се местят заради безпаричие, липса на работа и като цяло по икономически причини”.

Паралелно с това, са налице и свидетелства за немиграция. Ясен Сливенски, директор на отдел “Мениджмънт на бедствията” при БЧК уточнява, че при последните бедствия миграцията е рядка и засяга основно хора с напълно разрушени домове. Но дори и сред тях има такива, които остават. В пожарите в Сакар през лятото са изгорели две животновъдни ферми, разказва Атанас Атанасов. Стопаните обаче не са мигрирали, защото това би било свързано с твърде големи разходи. 

България в контекста на международната миграция

Въпреки нарастващата честота на екстремни прояви на времето и кризисни събития в национален мащаб, на този етап е трудно да се мисли за България като за страна на произход на “екологични мигранти”. Доклад на ВКБООН от 2023 г. за глобалните тенденции на принудително разселване оценява нивото на климатичните опасности в България като средно и отчита, че те не са съчетани с конфликти (Фиг. 4). 

Фиг. 4: Климатични опасности (hazards), държави с повече от един смъртен случай на 100 000, свързан с конфликт (2022 г.) и брой на принудително разселените лица по държави/© Доклад за глобалните тенденции на ВКБООН (2023 г.). 

От друга страна, комплексни събития и процеси като продължителни водни режими и закриването на ТЕЦ, в които се пресичат екологични, икономически и политически фактори, могат да оказват влияние върху вътрешната и външната миграция у нас. 

По отношение на България като приемаща страна, Международната организация по миграция – България отговаря на наше запитване, че засега не е идентифицирала лица, които са се установили в страната вследствие на климатично или екологично разселване. Не са известни и случаи, при които климатичните промени да са допълваща причина за миграция. 

Не точно заради климатичните промени
Отделни лични истории обаче показват, че климатът — от гледна точка на здраве или възприемани рискове — може да е свързан с индивидуални решения за преместване. Такъв е случаят на Ева Ристина, бесарабска българка от Молдова, която се мести тук след тежко боледуване в Русия, свързано с трудната ѝ адаптация към местния климат. Макар решението ѝ да не е пряко мотивирано от климатичните промени, тя е обезпокоена от влиянието им в родния си регион: “Става все по-сухо. Тази година се борихме и с пожари заради жегите. Баща ми беше земеделец, но заради сушата реколтите намаляха. Нещата се влошиха.“ 
През последните 3 години питейната вода е намаляла значително и в съседния регион вече има воден режим. „Дори съседите с кладенец, който доскоро снабдяваше градчето, не могат да извозват толкова вода“. След смъртта на баща си Ева опитала да премести майка си в друг град, където обстановката е по-добра, но тя отказала: „Хората там са с по-стари разбирания… свикнали са да търпят.“

Влиянието на безводието върху миграционните процеси 

За разлика от бедствия като наводнения и пожари, безводието обикновено е дълготраен риск, продължаващ с години. По данни на НСИ близо 5% от населението на страната е било на воден режим през 2023 г., от които 0.8% на целогодишен. 

В интервю за БНР, проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата при БАН посочва, че сред най-засегнатите от недостиг на вода региони са Югоизточна България и Североизтокът. По думите му водните ресурси засега са достатъчни, но при продължителна суша и затопляне тенденцията е към намаляване. Наред с климатичните фактори, основните загуби идват от течове и аварии на водопреносната мрежа, а последствията засягат общественото здраве, икономиката и демографските процеси, включително миграцията.

Дългото безводие в Омуртаг: вътрешни миграции и емиграция

Макар безводието да е признат глобален фактор за миграция, у нас то е сравнително слабо проучено. Изследване на Шопова, 2023 г. върху дългогодишния воден режим в Омуртаг показва, че недостигът на водни ресурси, намаляването на валежите и амортизираният водопровод затрудняват водоснабдяването, особено по високите етажи. Това принуждава хората да монтират цистерни с вода или да продават жилищата си, за да се преместят в селища без воден режим.

Изследването показва, че безводието води до отлив на инвестиции, спад на аграрната дейност и свиване на пазара на труда, което е причина много жители на общината да търсят работа, образование и по-добри условия в близки областни центрове или в чужбина. Най-предпочитана е Турция, а през последните години и Германия, Австрия и Белгия, където все по-често се установяват цели семейства. Поради липсата на вода мигрантите дори съкращават летните си завръщания в България.

Освен възрастовата структура, се променя и етническият профил на региона. Според изследването българите и турците по-често инвестират в нови жилища извън Омуртаг, докато ромите влагат средства в ремонт или строеж на фамилни къщи в града или селата, които нерядко остават неизползваеми. Това до голяма степен отразява и ефекта на фактори като безводието върху съществуващите социалните неравенства, свързани с редица структурни проблеми. 

Как се отразява безводието върху имиграцията в България? 

Протести срещу безводието имаше в Плевен, където от години e в сила воден режим през лятото. В града се намира един от медицинските университети в страната, в който се обучават над 1360 студенти от над 50 държави. Заради “липсата на адекватни мерки и решения на проблема с недостига на вода”, в края на август Академичният съвет на МУ-Плевен изпрати декларация призив до институциите, а ректорът предупреди по БНТ за нарастващо безпокойство сред международните студенти и техните родители. По този начин той подчерта и международния характер на ситуацията. Привличането на чуждестранни студенти е сред ключовите цели в Националната стратегия за развитие на висшето образование (2021-2030 г.) и е приоритет на различни университети у нас. 

Обратно на село: устойчиво решение или нови предизвикателства?

“Причините бяха няколко”, разказва Габриела Петкова за решението си да се премести от столицата на село. Самата тя е “активист от 13-годишна” и темата за климата винаги я е интересувала в личен и в професионален план: “Едната е много актуална в контекста на климатичната криза и това е “цената на оцеляването” – накратко, високи разходи и психическа преумора. Другата беше свързана с желанието ми да приложа на практика устойчивите принципи, за които кампанирам от години – екологично земеделие, соларни панели, реновиране на дома. И не на последно място, да живея по-близо до природата”. 

Изборът на конкретно село също е бил внимателно обмислен. Основните критерии включвали по-мек климат и следователно по-малко разходи за отопление през зимата, както и по-нисък риск от суша и безводие. 

“Зелена” миграция

Случаят на Габриела не е единствен. Скорошно изследване описва т.нар. “зелени” мигранти – предимно висококвалифицирани хора, които се местят на село, за да развиват биоземеделие или социално предприемачество. Проучването разглежда и участието им в протести, заедно с местните, включително срещу безводието във великотърновското село Караисен през 2020 г., и подчертава техния “глобален опит” и адаптацията им към местните културни особености като важен потенциал за развитие.

Посочените примери може да се разглеждат и в контекста на по-мащабна тенденция за миграция от града към селото, особено повлияна от пандемията от COVID-19. Освен екологични фактори, тя е мотивирана и от други причини – спокойствие и липса на стрес, възможности за земеделски бизнес и др., като в повечето случаи е доброволна. Нагласите за миграция на село могат да варират според възрастта, семейното положение и доходите, а около ¾ от анкетираните биха живели там само през отпуски и почивни дни.

Наблюденията на Габриела са донякъде сходни: “Около мен 90% от хората имат желание, но на практика… не се случва. Все пак е по-различно и трябва да започнеш от нулата. Това ги плаши в някаква степен.”. И допълва:

“Има разлика между това да търсиш нов дом, където да живееш постоянно, и това, просто да си почиваш”. 

Отвъд идилията

Животът на село може да не е толкова идиличен, колкото изглежда отстрани. Както стана ясно, селата също са засегнати от климатичните промени и дори това на Габриела не е изключение: “Най-силно се усеща във водата. През лятото доста намалява, а местните казват, че изчезва година след година. Слънцето е силно и голяма част от продукцията цъфти, но не връзва. Фермерите споделят, че им е тежко, а преди не е било така”. 

Според нея има съществени предизвикателства пред стратегиите за противодействие, които в крайна сметка отново препращат към социалните неравенства и цената на оцеляването: “Всичко се случва твърде бавно и изисква много финанси, а не всеки може да си ги позволи, дори да има желание.”. 

Разгледаните примери и данни показват сложния характер на връзките между климатичните промени и миграцията както на глобално, така и на национално ниво. Макар и в България климатичната миграция да не е ясно разпознаваема или системно проследявана, отделни изследвания и свидетелски разкази разкриват различни модели на мобилност, резултат от взаимното влияние на екологични, демографски, социално-икономически и други фактори. На този етап липсата на регулярен мониторинг възпрепятства изготвянето на цялостна картина, което изисква проява на допълнително внимание към човешките съдби зад тенденциите. 

Източник: Климатека

Автори на публикацията са Искра Янкова и Елица Капушева. Статията е създадена в рамките на Климатична лаборатория, инициирана от Асоциация на европейските журналисти и Климатека.

Елица Капушева е автор в Климатека. Тя е социален и културен антрополог, завършва бакалавър в Свободния университет в Берлин и магистърска програма CREOLE – „Културни различия и транснационални процеси“ във Виенския университет. Научните ѝ интереси са в областта на антропологията на околната среда, изследванията на мира и конфликтите, миграционни процеси и множеството пресечности между тях. Има опит с теренни изследвания по тези теми в България и Армения.

Искра Янкова е магистър по клетъчна биология и патология, автор на научни публикации и носител на награди от международни конференции. В момента завършва втора магистратура по журналистика и медии, с професионални интереси в журналистиката за права на човека и научната журналистика. Работила е като комуникационен специалист по проекта „Мигранти с таланти“ на Multi Kulti Collective, насочен към интеграцията на мигранти в България, и е участвала в различни международни обучения и конференции по миграция и антидискриминация. Автор е и на изследване върху медийните наративи в контекста на климатичните „бежанци“. Има опит с други уязвими групи и социално ангажирано изкуство — документален театър и театър на потиснатите.

В публикацията са използвани материали от:

Гавраилов, Гавраил. (2022). Селската мечта на градския човек – кризата като възможност. Българска етнология, 1, 142-162.

Илиева, Н., Бърдаров, Г., Събев, Д. (2023). Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на „Марица – изток”. Фондация Фридрих Еберт, София. Налично на: https://bulgaria.fes.de/fileadmin/user_upload/documents/publications/2023/Regionalen_demografski_i_socialno_ikonomich_analiz_na_rajon_Marica-iztok_WEB_BG.pdf.

Комисия за енергийно и водно регулиране. (2025). Анализ на системното нарушаване на достъпа до питейна вода през 2025 г. в резултат на зачестили проблеми с безводието, и на изпълнение на целите за намаляване загубите на вода за 2024 г. Налично на: https://www.dker.bg/uploads/documents/vik/2025/analiz-vik-prot297-16oct2025.pdf.

Микова, Росица. (2013). Вътрешните миграции в България и причините за тях. Проблеми на географията, 1-2, 49-58. 

Министерство на образованието и науката. () Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030). Налично на: https://sf.mon.bg/?go=page&pageId=368 

Национален статистически институт. (2023). Околна среда: годишни данни за 2023 година. Налично на: https://www.nsi.bg/file/26516/Environment2023_IOYGXEW.pdf.

Шопова, Бехрин. (2022). Безводието като бедствие (по примери от гр. Омуртаг и региона). Бедствията: Антропологичният поглед. Сборник с доклади от международната конференция „Етнография на бедствията“, София, 11−12 май 2021 г.

Яркова, Ю., Тотев, С., Мутафов, Е. (2016). Мерки срещу обезлюдяването на българското село: нагласи и мотиви за миграция. Икономически изследвания, 2, 129-156.

Benveniste, H., Huybers, P., & Proctor, J. (2025). Global climate migration is a story of who and not just how many. Nature Communications, 16(1). https://doi.org/10.1038/s41467-025-62969-3 

IDMC. (2025). 2025 Global Report on Internal Displacement (GRID). https://doi.org/10.55363/idmc.xtgw2833 

IOM. (2019). Glossary on Migration. International Organization for Migration. https://environmentalmigration.iom.int/sites/g/files/tmzbdl1411/files/iml_34_glossary.pdf 

Omolere, M. P. (2025, January 27). What is climate migration, and how is the world addressing it? Earth.Org. https://earth.org/climate-migration-a-multidimensional-challenge-requiring-global-action/ 

Pileva, D., Periklieva, V., Markov, I., Zhechkova, N. (2023). Moving to the Village. Aspects of Contemporary Urban-Rural Migration in Bulgaria, Sofia.

Schewel, K. (2023). Who Counts as a Climate Migrant? Migration Information Source. https://www.migrationpolicy.org/article/who-is-a-climate-migrant 

Vinke, K., Bergmann, J., Blocher, J., Upadhyay, H., & Hoffmann, R. (2020). Migration as adaptation? Migration Studies, 8(4), 626–634. https://doi.org/10.1093/migration/mnaa029 

Zaveri, E., Russ, J., Khan, A., Damania, R., Borgomeo, E., Jägerskog, A. (2021). Ebb and Flow, Volume 1: Water, Migration, and Development. World Bank. Available in: http://hdl.handle.net/10986/36089.