Подводният апарат „Спайдър“ постави 700-метрова гирлянда от сензори на 1700 м дълбочина.
Учени в Китай успешно са тествали подводен апарат, разработен за изграждането в дълбините на Южнокитайско море на една от най-големите в света лаборатории за изследване на неутрино, пише в. Саут Чайна морнинг пост.
Според изданието тази система е ключова стъпка към създаването на пълноценна подводна обсерватория.
Подводният апарат „Спайдър“, вдъхновен от паяците, е разгърнал 700-метрова гирлянда от двайсет сензорни сфери на дълбочина около 1700 метра. По време на тестовете всяка сфера е била позиционирана под точния ъгъл, необходим за улавяне на неутрино. Точното място на провеждането на тестовете не се разкрива.
Следваща цел – изграждане на пълна неутринна обсерватория
Изследователите посочват, че това е ключов етап по пътя към създаването на пълноценна подводна обсерватория, която в крайна сметка ще включва около 1000 подобни детекторни гирлянди, разположени в кръг и закрепени под вода на дълбочина 3500 метра.
Данните, събрани по време на тестовете, ще бъдат използвани за подобряване на автономността и адаптивността на апарата „Спайдър“ при бъдещи операции в трудни океански условия.
Китай инвестира в няколко проекта за изследване на неутрино
Според Саут Чайна морнинг пост, това не е единственият проект за създаване на подобна подводна система в Китай.
Друг проект, ръководен от Института по физика на високите енергии в Пекин, разработва обсерватория, наречена Високоенергиен подводен неутринен телескоп (HUNT), също предназначена за потапяне в Южнокитайско море.
Защо учените търсят неутриното
За да открият неутрино, учените се нуждаят от възможно най-тиха среда – като дълбините на морето, където липсват слънчева светлина, вибрации и излишна радиация.
Докато за частиците, които изграждат атомите на материята – протони, неутрони и електрони – се знае почти всичко, неутриното остава загадка. Съществуването му е предсказано през 1930 г. от физика Волфганг Паули, но неговата маса все още е неизвестна.
Неутриното е най-разпространената частица на материята във Вселената и играе ключова роля в разбирането на връзката между микросвета и космическите структури.
