Учени станаха свидетели на безпрецедентен процес във Вселената – „скитаща планета“ в ранно формиране, която абсорбира материя с рекордна скорост. Откритието е публикувано в списание The Astrophysical Journal Letters и поставя под въпрос границата между планетите и звездите.
Какво представляват „скитащите планети“?
За разлика от Земята, Юпитер или Марс, които обикалят около Слънцето, скитащите планети се движат свободно в космоса, без да са свързани с нито една звезда. Според астрономите в нашата галактика Млечен път може да има трилиони подобни обекти.
Тяхната природа остава загадка – дали са звезди с твърде малка маса или гигантски планети, изхвърлени от родната си система?
Cha 1107-7626: младата планета, която се държи като звезда
Обектът, наблюдаван от екипа, се намира на около 620 светлинни години в съзвездието Хамелеон. Известен като Cha 1107-7626, той е с маса между пет и десет пъти по-голяма от тази на Юпитер и възраст едва 1–2 милиона години.
През август миналата година Cha 1107-7626 започва да поглъща газ и прах със скорост шест милиарда тона в секунда – осем пъти по-бързо в сравнение с няколко месеца по-рано.
„Това е най-интензивният темп на акреция, наблюдаван някога за обект с планетарна маса“, коментира Виктор Алмендрос-Абад от Обсерваторията в Палермо и водещ автор на изследването.
Наблюдения с VLT и „Джеймс Уеб“
Откритието е направено с помощта на Много големия телескоп (Very Large Telescope, VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили и чрез данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“.
Учените са установили, че магнитната активност играе важна роля в процеса – феномен, досега наблюдаван само при звезди. Освен това съставът на диска около Cha 1107-7626 се е променил: при ускорения растеж е открита водна пара, явление, типично за звезди, но не и за планети.
Размиване на границата между планети и звезди
„Идеята, че планетен обект може да се държи като звезда, е очарователна и ни кара да преосмислим ранните етапи от еволюцията на планетите“, казва Амелия Байо от Европейската южна обсерватория.
Откритието не само променя разбирането ни за формирането на планети, но и подсказва, че границата между звезди и планети може да е по-размита, отколкото сме предполагали досега.
