Плиска и Преслав – древните пазители на българската памет
Черната пантера се превърна в забележителност за района на Шумен, но истинските ценности, които си заслужава да видите, ако пътувате в тази посока, са други. Това са древните български столици Плиска и Преслав.
Плиска: Първата българска столица
На около 29 км от Шумен мълчаливо се издигат останките от първата българска столица. Според археолози, Плиска не е била много голяма, но пък е била величествена. Столица е на Първата българска държава в периода от 681 до 893 г. А мястото, където е издигната не е избрано случайно: в китна равнина, заобиколена от склоновете на съседните плата, осигуряваща чудесни условия за поминъка на прабългарите - скотовъдството. Освен това в района се пресичали и някои важни пътища.
Първите строежи в избраното за столица място започват в края на VІІ в. и началото на VІІІ в. Те са дървени сгради с четириъгълна или кръгла форма. Някои са служели за жилища, а други за представителни цели. Първоначалният дворцов комплекс е ограден с крепостна стена. Така старият град е разделен на две части – външна и вътрешна. В полето извън стената остават жилищата на обикновеното население. Чак в края на VІІІ в. и в началото на ІХ в. дървените постройки са заменени с каменни. Археолозите предполагат, че именно в този период е издигнат и Крумовият дворец.
Снимка: Shutterstock
За съжаление през 811 г. византийският император Никифор опожарява Плиска. Налага се да издигнат столицата отново. Това се случва по времето на Омуртаг (814–831). На мястото на Крумовия дворец е построена нова тронна зала, дворцовият център е ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради - с тухлена.
Голямата промяна на Плиска настъпва с приемането на християнството през 864 г. по времето на княз Борис І (852-889 г.). Тогава езическите храмове са преустроени в християнски, издигнати са и нови, като най-внушителна е Голямата базилика. От нея има запазени останки и до днес, като най-добре съхранени са входната порта и базиликата. Голямата базилика включва архиепископски дворец, базилика и манастир, и се превръща в един от най-големите храмове в Югоизточна Европа през Средновековието, средище на българската култура и писменост. Смята се, че именно тук са творили учениците на Кирил и Методий.
През 893 г. било решено столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав. След което Плиска губи своето значение и постепенно упада.
Снимка: Shutterstock
Какво може да видите от нея днес?
Източната порта - била е главният вход на крепостта.
Голямата базилика – намира се на около 1,5 км от портата.
Тронната зала – наричана още Омуртаговия дворец. Изпълнявала е представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в.
Малкия дворец – от него има само останки, но също заслужават внимание.
Музея – намира се в североизточния ъгъл на крепостта и там са изложени интересни артефакти, открити в района.
И още: големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.
Величественият Велики Преслав
Велики Преслав се простира на цели 500 хектара, на около 30 км от Плиска. Основан е преди повече от 1100 години като град крепост по време на управлението на княз Борис I (852-889 г.). За столица е обявен след Преславския църковно-народен събор през 893 г.
Снимка: Shutterstock
Някои от археологическите паметници са възстановени, а в музея към комплекса са събрани различни артефакти и произведения на средновизантийското и старобългарското изкуство. Ексозицията включва 1700 предмета, но музеят съхранява общо над 35 хиляди. Сред тях са Преславското златно съкровище, керамична икона на Св. Теодор Стратилат, керамичен иконостас от Дворцовия манастир и др.
Велики Преслав е известен най-вече като важно средище на духовния и книжовен живот. Свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите по време на управлението на цар Симеон I (893-927 г.). В епохата на Българското средновековие се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа.
Снимка: Shutterstock
Но през ХІ и ХІІ в. остава под византийско владичество. След въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийското владичество, отново се превръща в българска крепост.
Подобно на Плиска, Велики Преслав се състои от две части - външна и вътрешна. Вътрешната крепост е почти в средата на външния град и има Г-образна форма, кръгли кули в ъглите и квадратни по дължината на стените. Дворците са издигнати на високо върху платото. З
Какво може да видите от нея днес?
Големия и Западния дворци – запазени са част от внушителните останки от дворцовия комплекс, който се състои от двете монументални сгради - Голям дворец и Западен дворец.
Тронната зала – тя е била трикорабна и е имала три отделения.
„Златната църква“ - издигната е по времето на Симеон І (893 – 927 г.). Открита е при разкопки и е била липсващата част от дворцовия комплекс. Разположена на централно място във вътрешния град, свързана с двореца на царя с права улица, дълга 35 метра. И има внушителни размери: 21 на 40 метра.
Автор: Деси Тодорова
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock













