В Източните Родопи се крие едно сравнително малко популярно място, което притежава особена сила и енергия – Глухите камъни. Внушителният мегалитен комплекс е сред най-големите тракийски светилища у нас. А името му не е случайно. Мястото е наистина „глухо“. Преди години археолози правят експерименти с изстрел на ловна пушка, но скалите поглъщат звука и ехо няма. Може и сами да проверите, но първо трябва да стигнете до светилището.
Пеша или с високопроходим автомобил
Пътят до Глухите камъни се вие като змия в планината над свиленградското село Малко градище. По права линия разстоянието не е много – 4,75 км, но когато започнете да изкачвате планината, заради завоите, се удължава. След като достигнете 550 метра надморска височина се налага да отбиете от асфалтовия път. Трябва да внимавате, защото табелата, указваща мястото е скромна, но онова, което предстои да видите ще спре дъха ви – буквално!
До скалния комплекс се стига по черен път, дълъг около 2 км. С кола може да изминете част от разстоянието, стига да е високопроходима с подходящите гуми, но на места може да се сблъскате и със сериозни коловози, така че помислете добре. Пеша разходката е приятна, тъй като през повечето време вървите през гора и на сянка. На финала на пътя пред вас ще се изправи не много стръмна стълба от дървени трупи, която лесно ще изкачите. А след това дъхът ви вече наистина ще спре.
Близо 500 скални ниши има в скалите
Първото, което ще видите е могъщ скален блок с десетки изсечени трапецовидни ниши в най-високата си част. В основата му е открит петроглиф, наречен Слънчевата ладия, изобразяващ свещеното за траките слънце. Скални ниши в светилището ще видите още много. Всъщност общо те са близо 500. След големия скален блок в началото тръгвате надясно по стръмна пътека към върха. На места са поставени дървени стълби, което прави изкачването малко по-лесно. По пътя си може да срещнете археолози, тъй като местността продължава да се проучва и постепенно да разкрива своите тайни. А може би някои ще запази за себе си и никога няма да разберем какво точно е имало там?!
Снимка: Shutterstock
На върха има друга скала с две избълбани големи куполовидни ниши в нея, в които са се извършвали ритуалите. Има и 33 изсечени в скалата тесни и много стръмни стъпала, водещи към върха. А на самия връх е направено водохранилище с четвъртита форма. Казват, че водата в него била лековита, особено по Еньовден. А по-голямата от двете скални ниши е превърната в храм от онези, които днес посещават мястото. Подредени са икони, има и свещи, които може да запалите. И се влиза приведен, тъй като пространството е малко и не позволява да се изправите в цял ръст.
Тук момчетата показвали, че са готови да станат воини
Легендата разказва, че знатните траки идвали до светилището на коне. Нощта прекарвали в пещерата утроба, където оставяли свещени дарове. В съпровод на лира, жрецът започвал да реди стихове за безсмъртието, за магическите сили и свещените знания. На сутринта с част от най-знатните траки изкачвали стръмните стъпала и от върха посрещали изгрева на Бога-Слънце. Гледката от най-високата част е изключителна, така че непременно минете и вие по стъпалата. Останалите траки поднасяли своите дарове и палели по върховете на околните скали огньове. Не липсвало и задължителното жертвоприношение.
След изгрева на слънцето момчетата, на които предстояло да станат воини, се спускали с въжета от върха на най-високите скали и, висейки във въздуха, издълбавали своите ниши. Това изпитание показвало дали са вече готови да бъдат истински мъже и влязат в битка. След като нишата била готова, в нея те поставяли своите дарове – предимно билки и житени питки. По този начин почитали брака между Слънцето и Богинята майка.
Комплексът е бил част от голям древен град
След като се върнете отново при първата голяма скала, може да я заобиколите наляво и да опитате да разгледате комплекса и в долната му част. Тук вече разходката по маркираната пътека е предизвикателство, тъй като на места се налага да се спускате по въжета. Но всички усилия си заслужават, защото в ниското ви очакват нова порция скали с ниши, а и интересни форми. Има и пещера утроба, както и провирало – до което се стига по разкривена дървена стълба, но това е единственият ви път за връщане. Ехо продължава да няма.
Археолозите предполагат, че светилището е част от древен голям град с улици и къщи, разположен високо в планината от връх Марина надолу към река Арда. Смята се, че целият комплекс е бил обграден с крепостна стена. И разбира се, не липсват и легенди за злато. Според една от тях в светилището е погребана знатна особа със злато, колкото 9 волски коли. Злато все още не е открито, но пък археолозите постоянно попадат на нови и нови артефакти, показващи значимостта на мястото в древността.
Автор: Деси Тодорова
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
