Причините за автоагресията са различни, но в основата винаги стои недоволството от себе си, обясняват специалисти на Parents.ru.
Какво е автоагресия
Автоагресията е чувство, което варира от недоволство до омраза, насочено към себе си и за нея се говори още от времето на Фройд. Детето я проявява, когато вече е в състояние да анализира поведението си. И патологията е в това, че тя е насочена към себе си – нещо, което е в противоречие с човешката природа.
В превод от английски, автоагресия означава: „да се обърнеш срещу себе си“.
Психоанализата обяснява, че с това поведение детето пренасочва върху себе си агресията оказана от друг човек.
И то започва да се „наказва“ физически:
щипе се, разчесва кожата до кръв, скубе си косата си и т. н.
Това е някакъв защитен механизъм. Но каква е защитата, ще попитате вие, ако детето психически или физически наранява себе си?
„То решава да го направи на подсъзнателно ниво и то така, че да не бъде ощетено“, отговарят психоаналитиците.
В крайна сметка автоагресията е пренасочена агресия към себе си, от страна на човек, достатъчно близък до детето и основно към този, от когото то зависи. Така емоционално то по-лесно се справя със ситуацията. Затова тези, които са по-чувствителни, с ниско самочувствие или, ако са претърпели или са подложени на наказания от възрастните, или се чувстват изоставени и манипулирани, са податливи към автоагресия.
Ако не намерим изход, положението може да се влоши.
Драматичен край
Има деца, които са по-склонни към автоагресия от раждането си.
Обикновено те са срамежливи, необщителни или безразсъдно се доверяват на всички.
Какво трябва да направят родителите
Забелязвайки симптомите на автоагресия, трябва да се свържете с психолог.
- Анализирайте поведението на всички близки до детето хора и правете изводи.
- Не му се карайте, че се наранява, напротив, необходимо е да му покажете, че го обичате, независимо какво е то.
- Помагат прегръдки, целувки и думи на любов.
- Опитайте да превърнете ситуацията в игра - това са начините, които във всеки случай няма да навредят на детето.
Психологът ще ви каже останалото.
