Защото добрите родители ги е грижа.
Те не отглеждат децата си пред екраните, а се стараят винаги да търсят път към тях. Невинаги успяват, но винаги търсят какво да подобрят. Опитват се да намерят баланса между духовното и неизбежното материално, което ни заобикаля. Стараят се да устояват на натиска, когато децата се сравняват с другите, които имат прекалено много време пред екраните, защото техните родители позволяват. Не е лесно да отстояваш принципите си, когато детето ти каже: „Но родителите на... Х му разрешават!“ С обвинителен и разочароващ тон. Ти изведнъж ставаш лошият родител. И знаеш, че това, което правиш, е правилно и е по-доброто, но е трудно да убедиш детето си, когато около себе си вижда друг модел.
Родителството е трудно за добрите родители.
Те превъртат деня в ума си вечер — чудят се дали не са повишили тон твърде много, дали са прегръщали достатъчно, дали наистина са чули онова, което е останало между думите.
Те се питат дали се справят добре — именно защото искат да се справят добре.
Винаги се съмняват в себе си. Не искат да оставят детето да ги контролира, но и същевременно искат да му дадат някакви отговорности, власт. Сякаш никога не е правилно това, което правят.
Те носят тежестта на малки сърца и растящи умове.
Избират търпение, когато е по-лесно да избухнат.
Но понякога избухват.
Избират присъствие, когато е по-лесно да се изгубят в екрана.
Но понякога имат нужда и от своите бягства.
Избират любов дори когато не са сигурни дали е останала капка сила.
И въпреки всичко, се чудят: достатъчно ли е това, което правя?
Добрите родители плачат понякога. Даже твърде често. Дават всичко от себе си и все пак имат чувството, че се провалят. Успях ли да възпитам детето си на ценности в свят, който е толкова материален, че сякаш всичко се приема за даденост?
Истината?
Ако родителството тежи — значи го носиш с любов.
Ако ти се струва трудно — значи даваш най-доброто от себе си.
Ти присъстваш. Ти растеш заедно с детето си. Неизбежно се учиш от него. Понякога си разочарован, смазан, сломен, но знаеш, че си постъпил правилно.
Това правят истински добрите родители. Грижа ги е. Не избират лесния път. Не се съгласяват с всички прищявки, за да има мир. Не дават телефона в ръцете на детето си, защото е по-лесно да го заглушат.
Затова, ако си изтощен, емоционален и се чудиш дали се проваляш...
Това най-вероятно означава, че се справяш много по-добре, отколкото мислиш.
Не се отказвай от детето си. Не се отказвай от борбата да го направиш добър човек.
Цветелина Велчева
