Най-малко три от обектите, за които астрономи предполагаха, че представляват планети, намиращи се в орбитата на други звезди, се оказаха малки звезди. Това вероятно не са единствените грешки в каталога с екзопланети. И все пак, сред близо 5000 потвърдени открития процентът на грешка е по-малък от 0,1 %.

Най-хубавото нещо на науката е, че се самокоригира (макар и понякога това да се случва доста бавно). За тази цел обаче първоначално нещата трябва да се объркат. Изглежда, че точно това се е случило с наблюдения, извършени от космическия телескоп „Кеплер“.

След като първоначално са класифицирани като планети, сега трите обекта, открити по време на мисията на „Кеплер“, са описани в научното издание Astronomical Journal като звезди. Подобна грешка вероятно е допусната при още един обект.

Проблемът не е нито в звездите, нито в „Кеплер“, а в програмата за потвърждение. „Кеплер“ записва яркостта на стотици хиляди звезди многократно. Впоследствие в тези данни се търсят спадове в яркостта, които могат да подсказват, че става дума за планета, блокираща част от звездната светлина. Дори когато подобни спадове са регулярни, обектът се счита за „планетарен кандидат“. Над 5000 подобни кандидата са идентифицирани чрез данни от „Кеплер“ и TESS, без да бъдат добавяни към каталога с известните до момента екзопланети.

Едва след като се отхвърлят различни други потенциални обяснения, тези кандидати се вписват официално като екзопланети. Първоначално учените проверяват дали звездата не се движи вследствие на предполагаемото гравитационно влияние на планетата. За съжаление, това е бавен процес и изисква работа с някои от най-големите телескопи в света. Ето защо техниките за статистическо потвърждение взимат превес.

В случая с Kepler-854b, Kepler-840b и Kepler-699b (да не се бърка с GJ 699b – планета, орбитираща звезда на Барнард) обаче потвържденията са били неточни.

Според авторите на научния труд проблемът е, че тези три обекта са твърде големи, за да са планети.

„Повечето екзопланети са с размера на Юпитер или много по-малки – казва Праджвал Нираула, възпитаник на Масачузетския технологичен институт. – Подозрително е, когато размерът е два пъти по-голям от този на Юпитер. Обекти, по-големи от това, не могат да бъдат планети, а ние открихме точно подобно нещо.“ В случая Нираула говори за планетарния радиус. Два пъти колкото Юпитер се равнява на 8 пъти по-голям обем.

Четвърти обект, наречен Kepler-747b, чийто радиус е 1,8 пъти по-голям от Юпитер, се намира на границата между звезда и планета.

До момента нито една от тези бивши екзопланети не са представлявали особен интерес за астрономите. Те, очевидно, са твърде големи, за да поддържат живот, и нито една от тях не разполага с някакви наистина отличителни характеристики (като например дъжд от желязо). Ето защо някои хора могат да се зачудят защо нанесената корекция е от значение.

„Хората разчитат на този списък, за да изследват популацията на планети като цяло – казва авторът на изследването д-р Ави Шпорър. – Ако ползвате извадка с няколко грешки, резултатите ви вероятно няма да са точни. Ето защо е важно списъкът с планети да е изряден.“

Източник: IFLScience