Една млада жена се прибирала от тежък труд и видяла пред вратата на дома й на пейката да седят трима старци. Преди да влезе обаче, рекла:
- Мили стари хора, виждам, че сте доста уморени. Защо не влезете и не похапнем заедно и да си отпочинете?
А единият от старците казал:
- Добре. Но не можем да влезем и тримата, може само един от нас да ви гостува.
Тя, разбира се, попитала защо, а той отвърнал:
- Аз съм богатството, той е щастието, а той е любовта, ти ще кажеш кой от нас да влезе.
Тогава жената влязла в къщата и попитала децата си кого да поканят. Най-големият син казал:
- Щом е така, нека да поканим богатството, дошъл е пред вратата ни...
- Нека да поканим щастието - казал по-малкият син, - имаме голяма нужда от него.
А най-малката дъщеря отвърнала:
- Мамо, да поканим любовта.
Майката не могла да откаже на най-малката си рожба, излязла и поканила любовта.
Тогава се надигнали и тримата старци и тръгнали да влизат, а жената учудено попитала:
- Ама нали само единият от вас можеше да влезе?
Тогава Любовта отговорила:
- Жено, там, където има любов, има и щастие, и богатство.
