От хиляди години хората се опитват да отговорят на въпроса какво всъщност означава да бъдеш човек, пише A Plus. Можем да открием мнения в книгите по история, религиозните текстове или пък когато сами се замислим над това какво представляваме. Но според д-р Патриша Кул от Института за изучаване на мозъка в Университета на Вашингтон най-добър отговор можем да получим просто като погледнем едно бебе.

Кул описва бебетата като "изчислителни гении", които непрекъснато обработват и осмислят най-често случващите се около тях неща. Освен това те се опитват да подражават на възрастните около тях, за да бъдат като своите родители.

"Мозъкът на бебето постоянно кодира и извлича информация от заобикалящия го свят. Нашият мозък е готов да се учи и започва това от първия ден", казва невробиоложката.

Тя призовава възрастните никога да не се разделят със своето любопитство и любознателност, които изпитват като деца. Според нея още когато детето стане на 7 години, започва да се забелязва спад във възможностите за учене.

Децата са като огледала на това, което някога сме били. Благодарение на тях можем да си спомним как самите ние сме гледали на света, а след това да се удивим на пътешествието ни през живота, което ни е отвело през младежките години до позицията на възрастен.

"Всички сме имали детство и то е оформило това, което представляваме в момента по един невероятен начин."