Разбиранията за ежедневния прием на сол варират - властите в Австралия например казват, че не трябва да приемаме повече от шест грама на ден, докато Световната здравна организация ни ограничава до пет грама за възрастни и два за деца, припомня IFL Science.
Всъщност, това което разговорно наричаме сол, е натриев хлорид, а по-опасната съставка вътре е именно натрият, който повишава кръвното налягане, когато се консумира във високи дози. Обикновено бъбреците ни са тези, които ни помагат да изхвърлим излишната сол чрез урината. Солта се изхвърля от организма по-малко през кожата, белите дробове и червата. Една част от солта, която се отделя през бъбреците, се всмуква обратно.
Какво е минималното количество на ден и какво максималното, за да не бъде солта вредна за организма ни?
Прекомерната употреба на сол води до високо кръвно налягане, което пък става причина за сърдечно-съдови заболявания, бъбречна недостатъчност и мозъчен инсулт. Солта има свойството да задържа вода в организма, като го принуждава да елиминира калия, при което се увеличава работата на бъбреците и те се свръхнатоварват. Специалисти твърдят, че всеки излишен грам сол води до задържането на 23 грама излишна вода в тялото, чиято проява е целулит и клетъчно обезводняване.
Само около 1-2 грама от дажбата позволена за прием дневно идва от солницата. Останалите 80% се намират в кулинарните изделия. И докато медицината затвърждава, че възрастния организъм на човек не бива да приема повече от 1-а чаена лъжичка сол дневно, то много престъпват тази граница. Около 10-15 грама са порциите, които всеки си позволява да консумира. Според световната статистика, намалената консумация на сол, дори само с 30 процента е способна да сведе количеството инсулин с поне 40 хил. пъти, по-надолу от позволената граница.
Добре е да знаем още, че всяка една подправка за храна може в голяма степен да замести солта. Затова следващият път, когато посегнете към солницата, помислете за миг дали на масата няма нещо друго, което може да я замени - ще направите услуга на организма си.
