Специалистите открили например, че един от сегментите от ДНК, който е изтрит от човешкия геном, е отговарял за развитието на сензорни мустаци като тези при мишките, както и за развитието на твърди бодли като наличните върху пенисите на много бозайници. "Хората винаги се изненадват, когато научат, че половите органи на много организми са покрити с подобни образувания", казва Кингсли.
Изследователят обяснява, че тези бодли обикновено се срещат при видове, които се чифтосват бързо - като например шимпанзетата, които се състезават, за да оплодят една или две женски.
Бодлите представляват образувания от кератин - протеина, изграждащ ноктите. Те често са разположени върху сензорни рецептори и учените допускат, че отстраняването им ще удължи копулацията.
При хората загубата на бодлите е спомогнала за удължаването на половия акт и за създаването на моногамни връзки. Друга интересна делеция е била разположена близо до ген, който контролира растежа на мозъчните клетки. Заличаването на този сегмент от ДНК е допринесло за развитието на по-големия мозък при хората.
И двете еволюционни промени вероятно са настъпили, за да посрещнат репродуктивните нужди на хората.
Авторите на проучването се надяват, че освен физическите различия в човешката еволюция, ще могат да разберат по-добре и някои важни физиологични различия, като например защо хората са податливи на болести като рак, артрит, малария, Алцхаймер, Паркинсон и зараза с вируса ХИВ. Изследването е публикувано в сп. Nature.
