От нивото на интелект зависи на какво човек обръща по-голямо внимание – на детайлите или на общата картина, твърдят изследователи от университета в Рочестър.Колкото по-висок е коефициентът на интелигентност на човек, толкова повече се взира и забелязва той детайлите. И обратното – при ниско IQ човек обръща внимание само на голямото, обемното, мащабното, убедени са те. Например, казват учените, мъдрецът ще забележи муха върху слон, но няма да се впечатли от самия слон.
Изследователите базират твърдението си на серия проведени от тях експерименти. 65 доброволци с IQ от 80 до 140 гледали клипове, в които различни по размери черни и бели фигури се движели постоянно в различни посоки и ту се появявали, ту изчезвали. Най-големите фигури преобладавали в центъра на полезрението, а малките се групирали на заден план и в краищата на кадрите.
Местенето на фигурите по екрана било толкова хаотично и спонтанно, че участниците положили доста усилия, за да успеят да определят бързо каква посока следват обектите. И така станало ясно, че колкото по-висок бил IQ коефициентът на доброволеца, толкова по-лесно успявал да проследи по-малките обекти на заден план.
„Високият IQ помага на мозъка да филтрира по-добре информацията, което обяснява и защо умниците са по-внимателни към детайлите”, обяснява ръководителят на изследването проф. Тадин. В някои ситуации тази способност е голямо предимство – например, когато в многолюден офис трябва да се концентрираш в работата си с компютър. Но съсредоточеността на високоинтелигентните си има и своите минуси, добавя той. Неумението им да не обръщат внимание на „слоновете” води до това, че такива хора стават неприспособляеми към бита, твърди професорът
Затова и гениалните умове имат нужда от верни помощници, които навреме забелязват „слона” и не му позволят да стъпче таланта.
Разсеяността обаче е присъща не само на хората с висок интелект, казват обаче учени от Университета в Глазгоу. Те са открили оправдание за тези, които често изпадат в неловки ситуации по време на разговори като вечно не са в час и говорят глупости. Това не е признак за нисък интелект, проблемът е в слуха и по-точно в слушането, казват учените.
„Навикът да се слуша с половин ухо е защитна реакция”, уверява проф. Хартмуд Лезолт от Университета в Глазгоу. „Работата е там, че често повечето от нас не внимават в разговора, защото подсъзнателно предпазват мозъка си от пренапрежение.”, обяснява той.
