Според него тези частици имат склонност да отскачат от молекулите във въздуха. Следователно трябва да има нещо в центъра на атомите, което ги отклонява. Ръдърфорд прави тестове и започва да обстрелва с алфа-частици златно фолио, като ги наблюдава как отскачат, образувайки изненадващи ъгли. Така достига до заключението, че най-силната част от атома трябва да е много малка, тежка и разположена в центъра му. Един вид централен електрически заряд, концентриран в една точка – положително заредено ядро. Това нещо според него е заобиколено от облак от електрони с противоположен, отрицателен електрически заряд. Също както планетите в Космоса, електроните орбитират около централно ядро, подобно на Слънцето. Това е концепцията на Ръдърфорд.

Моделът на атома, подобен на Слънчевата система,

е най-революционната идея в кариерата му. Така Ръдърфорд става единственият Нобелов лауреат, който прави най-голямото си откритие, след като вече е получил наградата.
По време на Първата световна война изследователят работи върху акустични методи за откриване на подводници в полза на британския флот. След това посвещава силите си на експериментите, за да достигне до третия си голям научен пробив. 

Радиоактивността досега му е показала, че някои атоми се разделят спонтанно. През 1917 г. обаче той установява как се преобразува простото вещество азот в друго – кислород. Постига този процес изкуствено, като бомбардира азотния атом с алфа-частици на радий. Същата година Ръдърфорд пише на Нилс Бор: „Освен това опитвам да разбия атома чрез този метод… Смятай това за поверително”. Всъщност той успява да раздели атома. С този свой експеримент превръща ядрата на азота в ядра на друг химичен елемент – в случая кислород.

Така за първи път един химичен елемент е превърнат в друг по изкуствен път.

Ръдърфорд постига първата ядрена реакция, макар и много слаба. По този начин той заличава приетите дотогава модели на стабилния атом и става основоположник на ядрената физика. За атома Ръдърфорд се превръща в това, което е Дарвин за еволюцията и Фарадей за електричеството. През 1914 г. заради бележития му принос към науката е посветен в рицарство.

Ръдърфорд не е самотен гений. Той създава голяма школа във физиката. Негови ученици са Нилс Бор (теория за деленето на ядрото), Ханс Гайгер (гайгеровият брояч), Хенри Моузлии много други прочути физици. Успехът му се дължи до известна степен на умението да извлича същественото от идеите на своите сътрудници. Студенти и учени от целия свят са привлечени от престижа на лабораториите му по експериментална физика. Ръдърфорд се отнася и към най-младите от тях като равни. Щедър е към учениците си и прави всичко възможно да ги тласка напред.

Смята се, че умишлено не е отбелязвал името си

 на някои от докладите с научни постижения, за да се отличат другите. Приятен и дружелюбен, той е любим учител.

Въпреки че получава признание приживе, до края на живота си Ръдърфорд е непретенциозен и скромен човек. Тонът на публикациите му е значително по-малко амбициозен от този на редица други учени от неговия ранг. Никога не предявява претенции, че е постигнал повече от това, което стриктно е проверил.

В живота си Ръдърфорд се радва на топло отношение от хора от различни националности в няколко държави. Получава силна подкрепа от колегите си, особено след личната трагедия, когато дъщеря му умира едва 29-годишна.

Освен с приноса си към познанието за света на атома той е запомнен също с хуманната си гражданска позиция. Към 1933 г. лорд Ръдърфорд е противник на нацистите и работи като президент на британския Съвет за академична помощ, създаден, за да приема германски бежанци с принос в науката.

Ърнест Ръдърфорд не доживява атомната бомба. През 1937 г. смъртта го настига след операция от херния в болница в Кеймбридж. Прахът му е положен в Уестминстърското абатство до гробовете на Исак Нютон и лорд Келвин.

Невена Любенова