Нови останки изместиха произхода на Хомо сапиенс с около 100 000 години назад

08 юни 2017 г., 17:10
758

Минали открития от същото място през 60-те години са датирани на 40 000 години. Те са окачествени като африканска форма на неандерталци - близък еволюционен братовчед на Хомо сапиенс. Снимка: Marques / Shutterstock

Използвайки нови техники за датировка, учени откриха, че човешките останки, намерени в днешно Мароко (в пещерата Джебел Ирхуд на около 100 км западно от Маракеш) са на възраст около 300 000 години.

От една страна, това ключово откритие индикира, че първите популации на Хомо сапиенс са се развили поне 100 000 години по-рано, отколкото мислехме. От друга, то показва, че те са се разпространили по континента, преди да започнат да се заселват и по останалите кътчета на света. 

Каменните инструменти, които древните хора са използвали, са били датирани чрез термолуминисценция - техника, която измерва нивото на натрупване на радиация в артефактите. Данните са показали, че възрастта на инструментите е около 300 000 години, което е много повече от предишните оценки, според които най-древните хора са били на около 200 000 години. Тогава предците ни, анатомично еднакви с днешните хора, са поели на изток. 

Уникалните разкопки показвт, че въпросните древни хора са си служили с каменни сечива и дори са могли да контролират огъня. С други думи - те хем са приличали на Хомо сапиенс, хем са се държали като "разумен човек". Преди нас на Земята са съществували редица човешки видове, като всеки е изглеждал различно и е имал свои плюсове и минуси. Подобно на останалите животни, и тези видове хора са еволюирали с течение на времето и са променили външния си вид. 

"Не се опитваме да кажем, че произходът на нашия вид е в Мароко - откритията в Джебел Ирхуд показват, че тези места е можело да бъдат открити из цяла Африка преди 300 000 години", коментира Шанън Макфиърън, член на екипа на Института Макс Планк.

Въпреки всичко археолозите отбелязват, че въпреки че хората, чийто останки са открили, са се смесили с онези, които живеят днес, те не са съвременни хора, с каквото значение ние даваме на това понятие. Техните мозъци не са били добре развити и не са имали интелигентността, която ние свъзваме с нашия вид.

В пещерата Джебел Ирхуд са открити и парчета кремък и върхове на копия и стрели. „Натъкнахме се на подобни сечива и в други места в Африка. Те също датират отпреди 300 хил. години – коментира експертът по геохронология Даниел Рихтер. – Не знаем обаче кой ги е създал.“ Днес обаче учените са на мнение, че тези сечива могат да бъдат приписани именно на Хомо сапиенс.

Източник: Science Alert

Ключови думи:
Коментари