Скорошно изследване даде основания да се приеме, че академичните резултати, способността за четене и интелекта са свързани и имат обща генетична основа. Това подкрепя популярния израз, че интелигентността и способността за учене са “в кръвта ни”.

Но гените не са съдба. Съществуват много добри причини да приемем, че влиянията на средата могат да бъдат също изключително ефективни.

Гените действат по много и различни начини. Някои, например, могат да променят химизма на мозъка така, че човекът да е по-способен да учи. Други гени могат да причинят поведенчески разлики и така да накарат някои хора да избират по-стимулиращи среди.

Гените могат да причинят разлики в развитието на мозъка. Но те също могат да предразположат индивида към търсене на различни среди. В поведенческата генетика това се нарича ген-среда корелация.

Има много начини, по които поведението на хората може да повлияе на тяхната среда. Разлики в личността могат да определят дали едно дете има увереността да вземе извънредни часове в клас. Разликите в темперамента също могат да изиграят решаваща роля.

Има много още какво да се направи, за да се разкрият факторите на средата, които се асоциират с гените.  Но учените са оптимисти, че ДНК изследванията ще изиграят ключова роля за разрешаването на проблема.

Източник: Science Alert