Физици са потвърдили съществуването на нов вид атомно ядро и фактът, че то не е симетрично, поставя под въпрос фундаменталните закони на физиката и опитите да бъде обяснена Вселената. Откритието всъщност не е толкова драматично, колкото звучи, защото то би помогнало на физиците да си отговорят на един от най-важните въпроси в съвременната космология – къде е тъмната материя, която съставлява по-голямата част от масата на Вселената. Крушовидното ядро обяснява и защо пътуването назад във времето е просто невъзможно в тази реалност, пише IDG.
„Открихме тези ядра, които буквално сочат в някаква посока в пространството. Това е свързано и с посока във времето – доказателство, че темпоралният път е определен и винаги ще пътуваме от минало към бъдеще“, споделя Маркус Шек от Университета в Западна Шотландия пред BBC. За да разберем обаче тази нова форма на атомни ядра, трябва да се върнем към по-обикновените такива. До този момент учните бяха установили три възможни форми за тях – сферична, дисковидна и като топка за ръгби. Тези форми се образуват от разпределението на електрическите заряди вътре в атома – те зависят от броя протони и неутрони, както и от комбинациите между тях.
Общата характеристика на тези три познати форми е симетрията – тя е в съгласие с друг принцип във физиката на елементарните частици, познат като CP-симетрия (комбинация от C-симетрия или симетрия на заряда и P-симетрия – на съответствието). Симетрията на заряда казва, че ако поставите противоположен знак на заряда на даден атом, той ще се държи по същия начин. Например атоми на водорода и на антиводорода ще се подчиняват и реагират на физичните закони по един и същ начин, въпреки противоположните заряди.
P-симетрията казва, че пространствените координати на дадена система, могат да бъдат обърнати – най-лесно това може да се покаже с проявлението на тази симетрия при хората – тя съществува между двете ръце, например. Ако свиете в юмрук двете си длани – лявата и дясната, тя ще представляват огледално отражение една на друга. На теория Вселената трябва да спазва тази CP-симетрия в 100% от случаите, но на практика може да не е така. Нарушаването на тази симетрия може да обясни защо във Вселената има повече материя, отколкото антиматерия (количествата трябва да са идентични, ако симетрията е налице – тоест те е трябвало да се анихилират взаимно още в зората на Вселената и да не съществуват звезди, планети, галактики и т.н.).
