Харвардски професор търси доброволка, съгласна да роди неандерталец

31 декември 2016 г., 12:00
1287

Copyright: life_in_a_pixel / Shutterstock

Един от водещите световни специалисти по генетика смята, че може да реконструира ДНК на неандерталец и да възкреси изчезналия преди 33 хилядолетия човешки родственик. Амбициозният му план изисква "жена с приключенски дух", която да износи пещерното бебе, пише Daily Mail.

Професор Джордж Чърч от Медицинската школа на Харвард е убеден, че неговият анализ на костни проби е достатъчен, за да пресъздаде неандерталската ДНК и да я имплантира в стволови клетки.

Тези стволови клетки трябва да бъдат инжектирани в човешки ембрион в ранен стадий на развитие.

Схемата напомня за "Джурасик парк", с едно допълнение - изчезналият вид трябва да бъде износен и роден от човек.

След отглеждането му за няколко дни в лабораторни условия, ембрионът трябва да бъде присаден в утробата на доброволка, готова да бъде сурогатна майка на хибридното бебе.

Чърч твърди, че неандерталците не са били тромави звероподобни същества, какъвто е известният стереотип за тях, а високо интелигентни - размерът на мозъка им е бил приблизително на днешния човек, изработвали са и примитивни инструменти. Според него тези древни наши родственици биха донесли полза на съвременното човечество.

"Неандерталците вероятно мислят различно от нас. Биха могли дори да са по-интелигентни. Ако дойде време да се справяме с тежка епидемия или да напуснем планетата, техният начин на мислене може да се окаже от полза," споделя ученият пред немското списание Der Spiegel.

Дори и идеите на Чърч да са осъществими, законодателството в повечето страни забранява клонирането на хора.

Много учени се опасяват, че нео-неандерталецът може да не развие имунитет към съвременните болести или че процесът може да доведе до деформации.  Съществуват и многобройни етически съображения.

"Не мисля, че е справедливо да се поставят хора... в обстоятелства, в които те ще станат обект на подигравки, а вероятно и страх", заявява Бърнард Ролин, специалист по биоетика от държавния университета на Колорадо.

Ключови думи:
Коментари