Реформистите в периода на Прогресивната ера в САЩ от края на 19 и началото на 20 в. описват домашната работа, давана в училище, като "грях", който ги лишава от времето за игра и днес много критици са склонни да се съгласят, пише IFL Science.
От друга страна, както родителите, така и учителите като цяло считат, че писането на домашното е важно за създаването на академична култура у подрастващите. И така, помага или пречи на децата домашното?
На първо време, писането на домашни е глобален феномен - изследване от 2007 г. с деца от 59 държави показва, че само 7 процента не получават задачи за вкъщи. В страни като Алжир и Мароко едно на всеки пет деца е затрупано с домашни, докато в Япония режимът е по-облекчен и едва 3 процента от учениците прекарват дълги часове в писане на домашни у дома. Това е интересно, цащото именно държавите от Източна Азия са с високи нива на математически познания при учениците, докато домашните там са под средното като обем.
В Холандия има сходна тенденция - един на всеки пет ученици от 4-ти клас изобщо не пише домашни, но пък именно четвъртокласниците поставят Страната на лалетата в Топ 10 на най-добрите математици в света.
Това действително повдига въпроса свързани ли са домашните с високото ниво на академичен успех?
На национална ниво, отговорът изглежда определено е отрицателен. Оказва се, че и в глобален план писането на големи домашни няма пряка връзка с нивото на академични постижения на нациите. Оказва се, че най-много домашни се пишат в държави с ниски доходи и сериозни социални неравенства - не точно показатели, на които повечето страни искат да подражават.
Вместо това, емпиричните изследвания свързват прекалено тежкото домашно натоварване с лишаване от сън, стрес и отражение върху физическото здраве. Точните размери на "тежко домашно" варират според възрастта, но за децата от основното училище дори 30 минути на ден, комбинирани с друг академичен стрес, могат да имат негативно влияние. Изследователи в Китай са свързани домашна работа от два или повече часа на ден със смущения на съня. Също така, когато се създава конфликт за домашна работа между родители и деца, това води до силни негативни емоции и домашна работа може действително да има негативна асоциация с академичните постижения.
Може би, учителите могат да приложат по-индивидуализиран подход към домашното. Ако учителите са внимателни при избора си на задачи - с оглед на възраст и семейно положение на ученика и необходимостта от развиване на умения - тогава домашните могат да бъдат адаптирани по начини, който да подобри шансовете за максимален положителен ефект за всеки един ученик.
