Да, пътуването във времето е възможно. Ето как

10 март 2018 г., 18:50
6959

На теория пътуването във времето е напълно възможно. Илюстрация: Shutterstock

Пътуването във времето е една от вечните теми във фантастиката. Вероятно никога няма да спрем да мечтаем да се разходим в бъдещето или в миналото. А най-фантастичното е, че пътуването във времето може би е възможно.

Да започнем от почти невъзможното

Ето и лошата новина. Вероятно не можем да се придвижим назад във времето и да видим как египтяните са построили пирамидите. През миналия век учените представиха редица теории, според които е правдоподобно да направим скок в бъдещето. Връщането назад във времето за съжаление е много по-сложно. Но не непременно невъзможно.

Айнщайн полага основите на голяма част от теоретичната наука, която днес изследва възможността за пътуване във времето. Разбира се, учени като Галилей и Поанкаре преди него са дали своя ценен принос, но теориите на общата и специалната относителност драстично промениха разбирането ни за времето и пространството. Благодарение на тези две надеждни теории съвременните учени смятат, че пътуването във времето е възможно.

Една от възможностите за това е т.нар. „червеева дупка“, известна още като мост на Айнщайн-Розен. Заедно с физика Натан Розен, през 1935 г. Айнщайн излиза с научното предположение, че съществуват „червееви дупки“, след което много учени допринасят с теориите си за начина, по който те би трябвало да работят. Кип Торн и Стивън Хокинг са сред най-известните автори на такива теории.

Нека предположим, че съществуват червееви дупки. В края на 80-те години Торн заявява, че една червеева дупка може да бъде превърната в машина на времето. Според общата теория на относителността, червеевата дупка може да действа като мост през пространствовремето, който създава пряк път между две далечни точки. Смята се че определен тип червееви дупки биха позволили пътуването във времето във всяка посока, ако можем да доближим скоростта в единия ѝ край до скоростта на светлината, след което да я върнем до първоначалното ѝ състояние. В същото време другият край ще остане неподвижен. Поради ефекта на разширяването на времето, движещият се край „ще остарява“ по-бързо от неподвижния.

В този метод обаче има няколко препъни-камъка. Основният е простият факт, че ни трябва метод за създаване на червееви дупки, и че веднъж създадена, червеевата дупка ни позволява да се върнем в миналото само до момента, в който е създадена. Тъй че със сигурност няма да видим как строят пирамидите.

Другият основен проблем, е че трябва да ускорим другия край до скорост, близка до скоростта на светлината. В основополагащия си труд върху червеевите дупки от 1988 г., Торн и колегите му предполагат, че същества от напреднала цивилизация биха могли да произведат това движение, като придърпат десния край гравитационно или електронно“. За момента ние не можем да направим това.

Това, което можем, е да пътуваме в бъдещето – но само донякъде.

Почти сигурно възможното

В последните години видяхме доказани много от фантастично звучащите теоретични постановки на Айнщайн. Една от най-вълнуващите е споменатата преди това теория за разширяването на времето. Въпреки че в продължение на десетилетия сме създавали технологии на базата на тази теория, един неотдавнашен експеримент в крайна сметка доказа, че разширението на времето е напълно реално явление. И също така явление, което ни позволява да пътуваме в бъдещето.

Накратко, става дума за идеята, че времето минава по-бавно за един движещ се часовник, отколкото за часовник, който стои на едно място. Силата на гравитацията също се отразява върху разликата във времето. Колкото по-голяма е гравитацията, толкова по-голяма е разликата във времето. Черните дупки, подобно на тази, за която става дума във филма Interstellar, например, биха произвели масивно количество разширяване на времето поради екстремното си гравитационна привличане.

Учените, които работят по космическите програми, се занимават с този ефект от години насам. Ето защо часовниците на Международната космическа станция отброяват времето съвсем малко по-бавно от часовниците на Земята. Тъй като МКС се движи толкова бързо под влиянието на по-слаба гравитация, времето тече по-бързо. Ето защо и никой часовник на Земята не е абсолютно точен, защото ефектът на разширяването на времето означава, че времето тече по-бавно по-близо до повърхността на Земята.

Друг пример са GPS сателитите. GPS чипът на вашия смартфон работи, защото 24 сателита обикалят земното кълбо по всяко време, за да триангулират местоположението ви на базата на това колко дълго пътува времево маркираната информация до и от вашето устройство.

Въпреки това при изграждане на системата учените установяват, че атомните часовници върху GPS сателитите в действителност са съвсем леко напред, тъй като се движат в орбита с 9 хиляди мили в час. Те губят 8 микросекунди на ден. Това е трудна за възприемане разлика, но достатъчна, за да обърка данните за местоположението. Затова тези часовници правят корекции, които отговарят за ефектите на относителността.

Последиците са невероятни. Какво ще стане, ако доведем това до крайност? Ако скочите в космически кораб, който лети свръх бързо, времето ще минава по-бавно за хората на Земята. Можете да направите обиколка на галактиката и да се върнете на Земята в бъдещето. Всъщност, точно това се случва в „Планетата на маймуните“.

Въпросът остава: можем ли наистина да доведем нещата до крайност? И възможно ли е да се придвижим назад във времето? Няма как да разберем. Възможно е някое бъдещо откритие да отхвърли днешните теории. Досега не сме измислили как да построим червеева дупка, или да изпробваме на практика който и да е от предложените методи.

Единственото което можем да направим, е да търсим пътешественици във времето сред нас. За това не са ни нужни нито лаборатории, нито космически кораби.

Източник: Gizmodo

Ключови думи:
Коментари