8. Свръхемоционалност

Прекалената чувствителност може да бъде симптом хистерично личностно разстройство, познато също като хистерия или истерия. Желанието на човек да е в центъра на вниманието е донякъде естествено, но зависи в какви граници се простира и колко трудно човекът преодолява факта, че невинаги му се получава. Ако изпитвате гняв или непримиримост, когато прожекторите са върху друг, значи имате проблем. 

Ето някои от симптомите на това разстройство:

Постоянна нужда от подкрепа, одобрение и похвали.

Неспособност да се концентрирате върху конкретна задача за продължителен период от време.

Рязка смяна на настроението.

Прекалено емоционални речи и изказвания, изпълнени с патос, в които липсват факти и логични размисли.

Нетърпимост към скуката и еднообразието и желание постоянно да се прави нещо ново и различно.

Един от най-успешните начини да се справите с истерията, е като работите с таймер. Настройте го за 30 минути или един час, като за това време си поставите само една задача, без да се разсейвате с друго. Може би ви звучи лесна работа, но за свръхемоционалните хора това си е истинска битка със себе си, защото не ги свърта на едно място. Трудно си поставят цели, защото обикновено си мечтаят за нещо прекрасно, но неопределено и неясно. Затова друг подходящ метод е да си поставите ясни и точни цели – например „Да ме повишат в работата до два месеца“, „Да скоча с парашут идващото лято“, „Да се науча да готвя ризото“ и т.н.

9. Перфекционизъм

Болезненият перфекционизъм граничи с обсесивно-компулсивно личностно разстройство. В основата на това състояние е фактът, че обществото цени качества като самоконтрол, дисциплината, надеждност и учтивост и много хора се вманиачават да отговорят на тези очаквания. Това е моментът, в който тези иначе положителни качества се израждат в мания, която трудно се овладява.

Перфекционистите трябва да се тревожат, ако забележат тези симптоми:

Нежелание да отделят време за себе си и за почивка от страх да станат непродуктивни.

Нежелание да изхвърлят ненужни вещи с мисълта, че един ден ще им потрябват.

Патологичен страх да не допуснат грешка.

Желанието да вършат всичко сами, включително и работата на другите, защото са убедени, че никой не може да се справи по-добре от тях.

Перфекционистите не знаят какво е почивка, затова психолозите препоръчват да медитират със затворени очи всеки ден на фона на приятна музика или пък да ходят често на масажи. Друго упражнение е да запишете какво сте свършили в дните, в които не сте си почивали изобщо, и в дните, в които сте намерили време за почивка. Най-вероятно списъкът ще ви убеди, че почивката не означава несвършена работа.

10. Високо самочувствие

Много е важно да обичаме себе си, но дори тази обич си има граници, иначе може да доведе до нарцистично личностно разстройство. Такива хора, от една страна, обожават себе си и се мислят за най-великите, но в същото време са изключително податливи на депресивни състояние поради факта, че самочувствието им е фалшиво и крехко - като балон, който лесно може да се спука.

Ето още няколко признака на хората нарциси:

Обзема ги гняв (скрит или явен) и при най-малката критика.

Използват околните, за да постигнат целите си.

Очакват специално отношение (например да ги пуснат да са първи на опашката, без да има причина).

Непреодолима завист и постоянни мечти за несметни богатства.

Основният проблем при нарцисцизма е сериозното разминаване между очаквания и реалност, което води до усещане за неудовлетвореност и непълноценност, чести и резки промени в настроението и страх от злепоставяне. Полезно упражнение в такива случаи е да занижите очакванията си и да си поставите по-реалистични цели, които са изпълними в близко бъдеще. Например да си купите хубави, вместо да мечтаете за скъпа нова кола.

Цветелина Велчева по материали от Bright Side