10 изключителни научнофантастични филма, които всеки трябва да гледа

12 март 2018 г., 21:32
38841

Не толкова пророчество за бъдещето, колкото чувствителен поглед към настоящето - това отличава някои от най-добрите научнофантастични филми. Илюстрация: Shutterstock

Научната фантастика не е само лазери, лаборатории и ракети. В най-добрата си форма, тя е жанр за идеи, размисли и мечти за това, което бъдещето предстои да ни разкрие. Представяме ви десетте най-добри научнофантастични филма на всички времена според класацията на Cinefix, групирана около шепа ключови тематични конфликти.

Част от тези филми разглеждат въпроса как човечеството би реагирало в лицето на глобален недостиг – постапокалиптичен сценарий, който за жалост не изглежда твърде далечен.

Сред многобройните класики на тази тема авторите са подбрали един по-нов филм:

10. Snowpiercer (2013)

Ако преодолеете невалидната от термодинамична гледна точка предпоставка, че препускащият огромен влак е най-доброто място за спасение от глобалната зима, филмът отваря един удивителен свят от зашеметяващи сцени, изследвайки сериозни морални и социални въпроси. Ами ако просперитетът се основава на страдание? Ако доброто на всички зависи от болката на някои? Каква е цената на борбата срещу една несправедлива система?

Разбира се, ако нещата се влошат още малко, разполагаме с редица филми, които показват как човечеството реагира, когато е изправено пред пълното си унищожение. Изчезването на нашия вид – предотвратимо или неизбежно, близко или далечно, показва колко несигурна е връзката ни с планетата и нашето собствено съществуване. Тук могат да се изброят множество заглавия като „Проектът: Съншайн“, „Заразяване“, „Щамът Андромеда“, „Пътят“ и „12 маймуни“, но въпреки това Алфонсо Куарон наистина надминава себе си с

9. Децата на хората (2006)   

Представете си свят, в който не се чува детски глас. „Децата на хората“ ни показва един особено мрачен поглед към бъдещия апокалипсис – с капчица надежда, колкото да не се самоубием на излизане от киното. Блестяща концепция за края на човечеството е тази за настъпилата световна стерилност. Достатъчно сигурно, за да затрие вида ни завинаги, достатъчно бавно, за да се задушим в мисълта за това – уникален прозорец, в който виждаме колко всъщност сме зависими от бъдещето и от потомството си. И колко бързо могат да се разпаднат нещата в негово отсъствие.

Разбира се, когато говорим за фантастика, в някакъв момент няма как да не се сблъскаме с извънземни. Потенциалната бъдеща среща с тях дава уникална възможност да погледнем на себе си като общност от хора, като човешки вид като цяло. При наличието на извънземен играч, всички наши вътрешни дрязги могат да заглъхнат. Или може би не. Сред много други достойни съперници като „Близки срещи от третия вид“, „Денят, в който Земята спря“ и не така популярният независим филм „Another Earth“, изборът, на който са се спрели Cinefix, е

8. Контакт (1997)

Филмът на Робърт Земекис, базиран на историята на самия Карл Сейгън, е вечен любимец на феновете. Една потенциална среща с извънземни служи като отправна точка за дискусия нашите споделени ценности като общество. Какво означава да не сме сами и как трябва да реагираме. Може би е нужна честна и балансирана дискусия за справяне с противоборството между научния и религиозния възглед за света. „Контакт“ търси допирната точка в нашата споделена човечност и днес изглежда по-релевантен от всякога.

Друг вид извънземна среща, която не се случва в първоначалния контакт, а малко след него, ни кара да се запитаме – а сега накъде? И това незабавно засяга теми, които и днес срещаме в обществото, от културен, обществен и политически порядък. Може би един от най-алегоричните е „Сектор 9“, който картографира расовия апартейд, като го пренася във взаимоотношенията между хора и извънземни в Йоханесбург. Въпросът за съвместното съжителство не е запазен само за извънземните. Отношенията между хората и машините е една от най-вълнуващите теми на съвремието. Тук изборът на редакторите е

 7. Тя (2013)

Все по-вълнуващ е жанрът, свързан с изкуствения интелект и нещата, които могат да отключат мислещите и самоусъвършенстващи се машини в нашия свят и общество. „Тя“ е достатъчно смел, за да игнорира почти напълно тези въпроси в полза на това, което те могат да отключат в нашите емоции. „Тя“ изследва крехките човешки ограничения, не по отношение на интелигентността, а по отношение на нашата зависимост, привързаност и емоционална нужда. „Тя“ е дълбоко човешки поглед към това какво може да крие бъдещето и какви наши вродени характеристики може да ни изиграят лоша шега. Не неспособността да изчислим Пи до милиардния десетичен знак, а тази вътрешна ранимост, която ни прави хора. За жалост оцеляването на един вид не е само мир и любов. Понякога конфликтът е неизбежен.

Що се отнася до научната фантастика, друга голяма тема на изследване е не само как се учим да съществуваме съвместно с друг вид, а какво правим, когато установим, че вече не сме господстващата форма на живот на планетата. „Матрицата“, „Терминатор“ и „Градът на мрака“ са сред ярките примери, но шестото място принадлежи на

6. Планетата на маймуните (1988)

Как би изглеждал светът, ако човекът беше поставен по-долу в йерархията на видовете? „Планетата на маймуните“ навлиза дълбоко в тази идея и социалните последици от нея. В този експеримент има съчувствие и себепознание. Той си дава сметка за нашата историческа роля, в качеството на колонизатори и владетели, и обръща нещата, за да ни накара да се почувстваме на мястото на потиснатите и в процеса на това да изпитаме собствената си етика. Дали историята не губи достоверност в широкия си замах? Вероятно. Но дава началото на разговор, който тепърва предстои да бъде продължен.

Голяма част от научната фантастика се занимава с новите технологии. Предимствата, удивлението, възможностите, но също и опасностите. И един от най-интересните начини, по които го прави е като изследва пресичането между технологиите и човешката природа, изследвайки нашите най-човешки слабости и странности. И отчита възможността технологичното ни развитие да изпревари моралното, разкривайки таящите се в него недостатъци. Любими примери са „Гатака“, „Специален доклад“ и „Портокал с часовников механизъм“. А изборът, може би неочакван, пада върху един филм на Крис Нолан, а именно:

5. Престиж (2006)

Според редакторите от Cinefix тъкмо той е най-добрият му научнофантастичен филм до днес. „Престиж“ не е очевидна научна фантастика. И причината не е само, че се развива в миналото и няма космически кораби. Но има наука. И проблемът е, че направляваният от обсесията напредък е напълно откъснат от всяка трезва преценка за това какво е правилно и какво може да се случи. Болна амбиция без морална преценка, отключваща само още и още страдание.

Амбициите обаче не са само лични и моралният упадък не е само индивидуален. Научната фантастика има дълга история за това как технологията може да даде възможност на недостатъците в човешката природа да се организират политически по начин, който увеличава способността ни да експлоатираме, потискаме и контролираме. Примери за виждаме в „Бразилия“, „Алфавил“ на Годар и още много други. Но следващият филм, който намира място в класацията, е

4. Метрополис (1927)

Историята се развива в потискащо близката до днешния ден 2026 г., а е създадена в далечната 1926 г. Тя представя антиутопично общество, в което работниците не са нищо повече от машини от плът и кръв, машините изглеждат като живи хора, а разделението в обществото е по-драматично от всякога. Една от най-влиятелните класики на научната фантастика, историята е смела, красива и актуална.  Може би не напълно логична и научно издържана, но засягаща нещо далеч по-важно: опасността, че човешкият прогрес може да надделее над човешкото достойнство.

В далечния край на спектъра, от общественото се връщаме обратно към личното. Има немалко научнофантастични филми, които показват как науката и технологиите могат да променят същината на човешкия опит. Какво може да се случи, ако изменим уникална човешка характеристика, каквато е съзнанието? Имаме филми като „Високо напрежение“ за разширяването на познанието или „Отвори очи“ за продължаването на живота отвъд смъртта. Или „Зов за завръщане“ и „Videodrome“, в които се преливат реално и виртуално. Но под номер 3 в класацията стои

3. Блясъкът на чистия ум (2004) – един сравнително „мек“ научнофантастичен филм. Без високотехнологични изобретения с изключение на едно – технология, способна да изтрива спомените. Целта ѝ е да облекчи болката, но на каква цена го постига? Филмът се впуска в изследване на човешката природа, разкривайки дълбоко човешкото през неговото отсъствие. Резултатът се отнася не толкова за бъдещето, колкото за настоящето – и тъкмо това е, което правят най-добрите научнофантастични филми.

Доближавайки се до номер две, откриваме още един тип предупреждение. Не толкова за прогреса, който отключва тъмните страни в природата ни, колкото за самото бъдеще, което разкрива нещо неконтролируемо и непредвидимо. Тук изборът пада върху

2. Сталкер (1979)

Писателят и Професорът са двама души, пожелали да проникнат в „Зоната“ – загадъчно и необяснимо място, което се предполага, че е остатък от ядрено бедствие. Те търсят стая, която сбъдва най-дълбокото желание на всеки, успял да проникне в нея. Зоната около стаята е съвременното общество, завзето обратно от природата. Изгорена земя, завръщаща се в младостта си, предсказание за това, което ще се случи на място като Чернобил около десетилетие по-късно. И отново научната фантастика ни обръща не толкова към бъдещето, колкото навътре към нас самите, към собствените ни желания и амбиции в търсене на нещо по-голямо от нас, водещо към нашата собствена вътрешна Зона.

И накрая, под номер едно, редакторите от Cinefix подбират научна фантастика, която събира всички вече споменати теми. Вероятно никой не е изненадан, че са се спрели на

1. 2001: Космическа одисея (1968)

Какво може да се каже за този филм, което не е било вече казано? Огромен, неизбродим, красив, отегчителен, пророчески, мистичен, студен, гениален. Той се заема да проследи цялата човешка история от маймуните до звездните деца, минавайки през десетминутен калейдоскоп от цветове. Почти невъзможно да бъде разбран от първо гледане, той е вдъхновил и продължава да вдъхновява почти цялата съвременна научна фантастика. В епоха, в която тясно специализиран и периферен, този филм на Стенли Кубрик го съживява и доказва, че научната фантастика има пълното право да се нарече изкуство. Той поразява с тревожното несъответствие между поставянето на въпроси и липсата на отговори. Приканвайки поколения да се замислят откъде сме тръгнали и накъде отиваме, „Космическа одисея“ е избран от Cinefix за най-добър научнофантастичен филм на всички времена. Какъв е вашият избор? Бихте ли съставили свой собствен топ 10? Ще се радваме да го споделите с нас и нашите читатели в коментарите.

Коментари