1 юли 1858 г. - Ражда се съвременната биология

Лондонското Линеевско дружество изслушва презентацията на научен труд, който представя как естествения отбор влияе на еволюцията и разнообразието на видовете. Негови автори са Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс. Ражда се съвременната биология.

Още в началото на 1856 г. Дарвин проучва дали е възможно яйца и семена да оцелеят по време на пътуване в морската вода, при което видовете да се разпространяват от другата страна на океаните. Хукър все повече изпитва съмнения относно класическото разбиране, че видовете са непроменяеми, но техният по-млад приятел Томас Хъксли е твърдо против еволюцията. Лайъл е заинтригуван от теорията на Дарвин, без обаче за осъзнае нейния обхват. В една статия на Алфред Уолъс, посветена на Въведение във видовете, Лайъл намира сходни моменти с мислите на Дарвин, поради което го подтиква да побърза с публикацията, за да гарантира авторството на идеите си. Въпреки, че Дарвин не съзира заплаха в това отношение, той започва да работи първоначално по една кратка статия. С времето обаче тя се разраства и става „голяма книга, посветена на видовете“, озаглавена „Естествен отбор“. Дарвин продължава проучванията си, събирайки информация и образци от естествоизпитатели от целия свят, включително и Уолъс, който по това време работи в Борнео. Дарвин поддържа през живота си интензивна кореспонденция с над 2 000 души — естествоизпитатели, интелектуалци и обществени фигури, като общият брой на написаните от него писма за целия му живот надхвърля 15 000. Американският ботаник Ейза Грей проявил интерес към темата и на 5 септември 1857 г. Дарвин изпраща на Грей подробно описание на идеите си, включително и резюме на „Естествен отбор“. През декември получава писмо от Уолъс, в което той го пита дали книгата ще изследва произхода на човека. Дарвин отговаря, че би избегнал тази „толкова натоварена с предразсъдъци“ тема, като същевременно окуражава Уолъс да продължи да работи по въпросите, добавяйки накрая „Аз отивам още по-далече от вас“.

Книгата на Дарвин е написана наполовина, когато на 18 юни 1858 г. получава статия от Уолъс, в която Уолъс описва естествения отбор. Дарвин бива шокиран от факта, че е „изпреварен“. По молба на Уолъс препраща статията на Лайъл и въпреки, че Уолъс не говори за публикуване, Дарвин изразява готовността си да я изпрати за публикуване в което и да е списание, посочено от Уолъс. Точно по това време наскоро роденото дете на Дарвин, Чарлз Уоринг Дарвин, заболява от скарлатина. Дарвин оставя нещата в ръцете на Лайъл и Хукър. Те решават да се направи обща презентация пред Линеевското дружество на статия под заглавие „Върху склонността на видовете да образуват вариетети и увековечаването на вариететите и видовете посредством естествен отбор“. Презентацията се състои на 1 юли, но бебето на Дарвин умира междувременно и той не се чувства психически уравновесен, за да присъства на нея.

Непосредствената реакция на обявяването на теорията е сравнително слаба. Статията бива публикувана в изданието на дружеството през август, препечатана в няколко други списания и удостоена с няколко критики и читателски писма. Президентът на Линеевското дружество отбелязва през май 1859, че предходната година не е била белязана от никакво революционно откритие. В продължение на тринадесет месеца Дарвин работи упорито по съкратената версия на неговата „голяма книга“, борейки се със здравословни проблеми и бивайки непрекъснато окуражаван от приятелите си.

На 22 ноември 1859 г. книгата на Дарвин „Произход на видовете“ (пълното заглавие е „Произход на видовете посредством естествен отбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот“) излиза от печат в тираж от 1 250 екземпляра, който още същия ден е изчерпан. В нея Дарвин излага „един дълъг аргумент“ от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“. Дарвиновата теория е изказана още в самото начало на книгата:

„Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма."