Приказките са единствените художествени произведения, които могат да съпътстват човек през целия му живот. Когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и безгрижен период от живота ни – детството - е безвъзвратно отминал. Може би затова мнозина от нас все още обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми. В тях се крие дълбок смисъл. Вижте нашите предложения за размисъл този път.
„Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."
(„Карлсон, който живее на покрива", Астрид Линдгрен)
„- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!"
(„Мечо Пух", Алън Милн)
„- Но, Пипи - каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Откъде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. - А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."
(„Пипи Дългото Чорапче", Астрид Линдгрен)
„Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“
(„Вещиците", Роалд Дал)
„ – Човек не може да вярва в невъзможни неща.
– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата."
(„Алиса в огледалния свят", Луис Карол)
