Чували ли сте за проклятието на Деветата симфония?

Много велики композитори са умрели, след като са написали своята девета симфония. Случайност ли е това? Наистина ли цифрата 9 е прокълната? Нека проследим фактите.

Началото

Когато днес се спомене за „Деветата“, обикновено я свързваме със смятания за „най-велик“  по отношение на симфоничното му творчество композитор - Лудвиг ван Бетовен. Бетовен е един от малцината композитори, окичен още приживе със слава. Благодарение на своята Девета симфония с прочутата Ода на радостта той се превръща в пример за творчески гений, по който трябва да се равняват всички други композитори чак до ХХ век. Най-вече творящите музика негови съвременници и наследници така и не успяват (поне докато той е жив) да излязат от сянката му. При това „Деветата“ винаги се е смятала за най-високата летва – включително защото Бетовен, така да се каже, изпуска последния си дъх с нея. И оттук води началото си т.нар. „проклятие на Деветата симфония“.

Силата на съдбата

Густав Малер е композиторът, който най-много страда от проклятието на Деветата симфония. В случилото се с Шуберт, който умира след завършването на своята девета симфония, и с Антон Брукнер, издъхнал през октомври 1896 г., докато работи над неговата „Девета“,  Малер вижда потвърждение на това суеверие. За да надхитри съдбата, той назовава деветата си симфония  „Песен за земята”. Почувствал се по този начин в безопасност, Малер се осмелява да обозначи  следващата си поред симфония като девета. Започва да композира още една, десетата, и ако я беше завършил, щеше окончателно да развали проклятието. Уви, това не му се удава. Той умира на 18 май 1911 година от инфекциозно сърдечно заболяване. По този повод Арнолд Шьонберг пише: „Изглежда, че Деветата е предел… Който иска да го прехвърли, трябва да заплати с живота си…“. Така композиторът отдава последна дан на суеверието на Малер.

Противоречия

Тази романтично-трагична представа за „проклятието на Деветата“ обаче се натъква на редица противоречия при по-внимателен прочит. Така например номерираната днес само в редки случаи като девета симфония в до мажор от Франц Шуберт, позната като „Голямата“, се е изпълнявала по времето на Малер като Седма. Изобщо при Шуберт може да се говори за девета симфония само ако се брои незавършената осма и седмата, която е само скицирана.  Симфониите на Брукнер, който не довършва своята девета, също са само осем  завършени, а ако се смятат и двете с необичайна номерация – 0 и 00 (Studiensymphonie ), стават общо 10. По принцип цифрата 9 не е нещо изключително по отношение на симфониите: да вземем за пример Шуман (4 симфонии), Менделсон (5), Шостакович (15) или Хенце (10).

Но какво би бил светът на класическата музика без своите митове и легенди?

Адаптация: Цветелина Велчева