Очите на Дейвид Боуи и тяхната забележителна история

“At the centre of it all, your eyes, your eyes …”

Много аспекти от живота и невероятните постижения на Дейвид Боуи бяха разглеждани през последната година. И все пак загадъчният стих от водещия сингъл от новия му албум е напомняне, че необичайния вид на очите му беше ключова част от звездната персона на певеца.

Те присъстваха неотменно и в кампанията на албума Blackstar. За мнозина този облик, в който очите му заемаха централно място, ще остане трайно свързан с него.

Пълната хетерохромия е сравнително рядко състояние при хората, при което всеки ирис е с видимо различен цвят, например един син и един кафяв.

Но това не е причината, заради която очите на Боуи изглеждаха различни.

Вместо това, ефектът се дължи на състояние, известно като анизокория, при което двете зеници имат различен размер. В случая на Дейвид Боуи, лявата му зеница е била винаги разширана.

Това може да създаде илюзията за очи с различен цвят, защото едната зеница не реагира на промените в светлината, докато другата го прави. Така че лявото око на Боуи изглежда доста тъмно заради чернотото на разширената зеница, сравнено със синьото на десния ирис.

Разширената зеница е по-податлива на ефекта „червено око“, което понякога също допринася за контраста. Това се случва, когато светлината рефлектира от дъното на окото чрез отворената зеница, и улавя червеното оцветяване от кръвта в короидната лигавица на очната ябълка.

Това ясно се вижда в снимката Aladdin Sane – Eyes Open от Браян Дъфи (заснета през 1973, но непубликувана до 2011), използвана върху плакатите за изложбата V&A през 2013.

Как се е случило?

Обяснението за анизокорията на Дейвид Боуи се приписва на падане след ученическо сбиване с приятел заради момиче. През 1962 бъдещият легендарен изпълнител е само на 15. Приятелят е Джордж Ъндъруд, с когото след това са свирили заедно в няколко групи, преди Ъндуруд да се обърне към визуалното изкуство. Но лявото око на Боуи остава така.

Един импулсивен удар случайно е одраскал очната му ябълка, което е довело до парализа на мускулите, които свиват ириса. От този ден насам зеницата на Боуи остава фиксирана в отворена позиция.

С времето музикантът очевидно дори е благодарил на своя приятел за това нараняване, казвайки на Ъндъруд, че то му придава „един вид мистичност“. Тази мистичност присъства в най-впечатряващите му превъплъщения и иконични снимки, сред което корицата на Heroes (1977).

В днешния все по-визуален свят, очевидно обсебен от съвършенството, повредената лява зеница на Боуи става неотменна и завладяваща част от енигматичната му персона.