Вилицата се появява като прибор за хранене през Средновековието. Използването й обаче се е смятало за скандална проява - според тогавашните европейски духовници тя е наподобявала дяволския тризъбец твърде много. Когато през 11. век една гръцка принцеса умира, скоро след като е отпразнувала сватбата си с венецианския дож Доменико Селво (и настояла на празненството да се използват вилици), свещениците обявяват смъртта й за наказание свише.
Въпреки че злополучният прибор намира мястото си на масите на благородниците в Италия след 11. век, а във Франция - от 14. век, в Англия той стъпва едва през 1611 г. Въвежда го пътешественикът Томас Кориат, който написва книга за пътешествията си в Италия и Франция. Сънародниците му обаче започват да му се подиграват за заетия от чужбина навик да яде с вилица и му измислят прякора "Фурцифер", което на латински означава "носещият вилица".
През 16. век приборът си проправя път и в кръговете на испанските аристократи. Това личи от едно истинско съкровище от изработени от благородни метали вилици, открити на борда на потъналия кораб "Ла Гирона", който се разбива край ирландския бряг през 1588 г.
През 1630 г. губернаторът на Масачузетс Джон Уинтроп става първият и единствен собственик на вилица в колониална Америка.
А с какво са се хранели хората по онова време, щом вилицата е била такава рядкост? Обикновено с дървени лъжици, ножове и, разбира се, с ръце.
През Средновековието и Ренесанса вилиците са били с два, най-много с три рога и са били наричани "разцепени лъжици". Класическата днес вилица с четири остриета става популярна едва в края на 19. век.
Източник: didyouknow.org
