През Втората световна война американската армия наема над 400 души от племето навахо, за да шифроват информация.
Техният език няма писмена форма и се оказва единственият секретен код, който не е разбит до края на войната.
Идеята е на Филип Джонстън - син на мисионер, израснал в резерват и владеещ езика. През 1942 година 29 индианци Навахо постъпват в американския флот и участват в разработването на шифъра. Те са наречени "Говорещите с вятъра".
Много от военните термини нямат еквивалент на техния език. Били създадени около 450 оригинални обозначения, за да предадат съдържанието им.
Например besh-lo, "желязна риба" - подводница; jay-sho, "ястреб мишелов" - бомбардировач и др.
Кодът "Навахо" става едно от най-важните средства за комуникация на американската армия по време на войната.
Историята става популярна благодарение на холувудския филм Windtalkers ("Гласът на вятъра" 2002) Едва тогава държавата почита ветераните навахо за заслугите им.
