Цветовете и техните символични значения

28 октомври 2018 г., 08:22
3663

motestockphoto / Shutterstock

Цветовете са носители на голяма символична сила дори повече, отколкото можем да си представим.

Дори и днес в различни точки на съвременния свят хората знаят, че булката трябва да носи бяло и че човек може да позеленее от завист. Защо обаче са се появили тези символични значения?

Червено - страст

Червеният цвят има поредица от символики, включително живот, здраве, сила, война, кураж, гняв, любов и религиозна отдаденост. Общият знаменател е, че всички тези неща изискват страст, а силата на живота, която подхранва страснта - кръвта - е червена. Когато хората се разгневят, лицата им почервеняват. Когато са щастливи и здрави, бузите им също имат червен цвят, докато когато са болни или на смъртно легло, страните им са бледи. Когато мъжете се сражават, се пролива кръв. При всички случаи червената кръв се проявява като връзка със страстта.

В някои култури червеното е толкова популярно, че червените на цвят предмети носят сила само поради това - например в древен Рим и Китай децата са носели червени кърпи против уруки и болести, а червените скъпоценни камъни се считат за предотвратяващи болести.

Бяло - чистота

При много култури бялото символизира чистота и невинност, а белите дрехи се носят, за да се пресъздаде духовна и сексуална чистота. Бялото се свързва с чистота, защото дори и най-малката капка боя или мръсотия може да унищожи цвета.

Черно - мистерия и смърт

За много древни общества черното е "цветът на мистериозното, на тайнствените пътища и мъдростта на Господ", пише в книгата си "Символизмът на цветовете" историчката Елън Конрой. Това е така, защото нощта, както и мрака - липсата на светлина - превъзхождат човешкото разбиране по същия начин по който мъдростта на Бог превъзхожда разбиранията на хората.А едва ли има по-голяма мистерия от смъртта. Древните култури не разбирали физическия акт на смъртта и за това черният цвят я символизирало. Правели се паралели между смъртта и съня, който се случва на тъмно и при който очите също са затворени и блокират светлината.

Лилаво - царственост

Най-често лилавият цвят се асоциира с царственост, знатен произход и кралски особи. В някои европейски държави още от древен Рим та до царуването на кралица Елизабет в Англия със закон било забранено хората да носят лилави дрехи, освен ако не са близки до трона.

Предполага се, че елитарният статус на лилавото е свързано с начините на първоначалното производство на такива дрехи. Боята била рядка и струвала скъпо. Първите лилави бои се появили в древния финикийски град Тир на територията на модерен Ливан. По онова време само богатите фамилии от Рим, Египет и Персия можели да си купят такива бои и цветът започнал да се асоциира с тях.

Синьо - истина и тъга

Според Конрой основната асоциация на цвета синьо е с истината. Това вероятно е така, защото такъв е цветът на спокойното и безоблачно небе и защото спокойното отражение води до истината. Тъгата пък идва от древна Гърция, където Зевс създавал проливни дъждове, когато бил тъжен. Асоциацията е със сълзите и дъжда, тъй като водата типично се пресъздава като синя. 

Зелено - природа и мъдрост

Поради очевидната причина, свързана със заобикалящата ни среда, зеленото представлява природата, а в малко по-абстрактен аспект и мъдростта.  Според Конрой египтяните вярвали в бог на име Тот, който водел душите на мъртвите до "зелените хълмове на вечния живот и безкрайната мъдрост". 

По-късно римляните приели образа на Тот за техния бог Меркурий, на свой ред на него била базирана едноименната планета. Така астрономите приели, че зеленото е цветът на планетата Меркурий, която е планетата на мъдростта и съзнанието. 

Но зеленото се счита и за цвят на завистта, която е противоположна на мъдростта и спокойствието. "Завистта е плътско чувство, което се ражда от егоистичните желания на човека, докато небесната мъдрост иска да дава, а не да получава", обяснява Елън Конрой. 

Ключови думи:
Коментари