Доста съвременни родители като деца са били поне веднъж на лагер, където се разказваха страшни истории с участието на черна ръка, пълзяща по стената, призрачни жени, които в тъмното погалват с кърпичка и разни други невероятни, но смразяващи кръвта истории.

Хората обичат да слушат и говорят страшни неща

Ужасите са популярен жанр в киното и литературата, но по време на социализма страшни неща официално не съществуваха, затова пък хората си ги измисляха – от вицовете с черен хумор за възрастни до детските измишльотини за ужасни неща, разказва deti.mail.ru.

На никого не му е хрумвало да записва тези истории, те просто се разказваха от уста на уста чак до 90-те години. Тогава руският детски писател Едуард Успенски призовава по телевизията деца да му изпратят най-страшните истории, които са чули от пионерските лагери.

В отговор Успенски получава огромно количество писма, които се превръщат в основа на неговата уникална за времето си книга „Призрачен детски фолклор“. На писателя се отдава да предаде достоверно побиващите тръпки истории, които получава: за червената завеса, черните ръкавици, китайката, която излиза от страшната картина, кървавите очи…

Всички са обединява от това, че главният герой – детето, обикновено прави нещо, което му е забранено, и следва нещо лошо. Или ако не се случи, героят, обикновено с помощта на някой възрастен, успява да преодолее злокобните тъмни сили.

Да си припомним няколко творения на детския фолклор, които се предаваха с десетилетия.

Ковчегът на колела

Живяло някога едно момиче и когато майка му отишла на работа, му забранила да пуска радиото. Момичето обаче не послушало майка си и включило.

И по радиото казали: „Момиче, момиче, ковчег на колела тръгна от гробищото и върви към твоята улица – бягай!“ Но момичето решило, че просто разказват някаква страшна приказка. Обаче по радиото пак казали: „Момиче, момиче, ковчегът на колела намери твоята улица, търси твоя адрес.“ И съобщили точния блок, вход, етаж и апартамент на момичето.

Тогава то се изплашило, заключило вратата, но радиото отново казало: „Момиче, момиче, ковчегът на колела намери дома ти, влиза в него.“

Майката се върнала от работа, а дъщеря ѝ била умряла, само наоколо се валяло някакво колело.

Черното пиано

Живяли някога майка, баща, дъщеря и баба ѝ. Момичето искало да свири на пиано и родителите решили да му купят. Тогава бабата казала, че не бива в никакъв случай да купуват черно пиано, но в магазина за пиана имало само черни, и майката с бащата купили точно такова.

Когато на другия ден те отишли на работа, момичето седнало да свири. И когато докоснало клавишите, от пияното излязъл скелет и поискал да пие кръвта на детето. То се изплашило, дало му от кръвта си, той я изпил и си влязъл обратно в пияното.

Това продължило три дни, а на четвъртия момичето се разболяло и никой не могъл да му помогне, защото всеки ден скелетът изскачал и пиел кръвта му.

Тогава бабата казала, че черното пиано трябва да се счупи. Бащата взел един топор и изтърбушил пианото. Скелетът изчезнал, а момичето оздравяло.

Продължава на страницата на Новите родители