Лъв
Една притча най-добре описва поведението на зодия Лъв. Зодията, която има най-високо самочувствие и живее за аплодисментите на околните, може да има много трагична съдба, както показва тази история.
Лъвът е бил най-увереното животно в джунглата. Сутрин той ставал и си казвал О, колко съм храбър! През деня си повтарял О, колко съм величествен! А вече преди да заспи, си мислел О, колко съм достоен.
През цялата нощ той сънувал как всички му се възхищават и го аплодират. Но докато се разхождал в джунглата, другите животни не му отдавали нужното внимание.
Никой не благоговеел пред изумителната му красота, нито дъхът му спирал, когато се появи, а се сливал с пейзажа, въпреки че бил цар на джунглата.
Тогава лъвът решил да отиде в зоологическа градина, където станал един от експонатите. Така всеки ден чувал колко е красив, величествен и необикновен, макар че заради тези комплименти, се лишил от свободата си.
Публиката всеки ден била в краката му и получил славата, която искал, но пък за сметка на това живеел между четири стени.
Така лъвът разбрал, че колкото повече търсиш одобрението и аплодисментите на хората, толкова ограничаваш личната си свобода да бъдеш какъвто пожелаеш, а се налага винаги да си това, което публиката ще хареса.
Дева
Тази притча ще ви разкрие характеристиката, която всички представители на зодия Дева притежават. А самите Деви могат да разберат коя е най-голямата им слабост, върху която трябва да работят, за да не бъдат цял живот нещастни.
Девата решила, че ѝ е време да се омъжи, но все не намирала подходящ според критериите ѝ съпруг. Един бил твърде висок, друг твърде нисък, третият не изкарвал достатъчно пари, а четвъртият не бил достатъчно привлекателен.
След дълги години в търсене на подходящия любим Девата най-накрая открила жених, чийто недостатъци можела да усъвършенства.
Тогава започнала да търси булчинска рокля, но никоя не отговаряла на исканията ѝ. Първата рокля ѝ се сторила твърде къса, втората рокля – прекалено дълга. Едни рокли били прекалено семпли, а други били твърде крещящи за нейния стил.
Времето минавало, а девата все още не откривала идеалната рокля, но един ден се случило чудо и тя намерила точно това, което искала. Тогава обаче женихът вече бил дядо и не ставал за съпруг.
Така перфекционизмът на Девата и вечното търсене на съвършенството, което да отговаря на критериите ѝ във всеки детайл, я оставил сама до края на дните ѝ.
Везни
Няма друга зодия като Везните, която толкова старателно да се стреми към баланс и хармония. Какво обаче губят във вечното търсене на златната среда, може да разберете от притчата, която ви представяме.
Един ден Везните попаднали между двама приятели, които спорели. Едрият ги дърпал вдясно, а другият - вляво, а чувствително Везни се опитвали да пазят равновесие, без да пренебрегват никого.
- Ах, този от дясно е по-прав, но искаме да сме любезни и с този от ляво, мислели си Везните, отказвайки да вземат категорично решение.
Те мечтаели само да застанат в идеалното равновесие, съобразявайки се с мнението на всички. Но това така и не се случило и затова Везните се замислили над нерадостната си съдба.
Докато разсъждавали над живота си, Везните стигнали до извода, че всъщност никой не се интересува от тях, а само им дават нов и нов товар, който да измерват и над който да се притесняват.
Никой не забелязвал колко са угрижени и как се стараят да угодят на всеки, без да споделят личната си гледна точка.
Поуката е, че поставяйки чуждото мнение на пиедестал и преструвайки се пред другите, много по-малко хора ще ни ценят. Когато даваш възможност на околните да те мачкат и не реагираш, те ще те използват, без да се замислят.
Скорпион
Една поучителна притча ще ви покаже от къде най-често идват големите драми при представителите на зодия Скорпион. При тях ключовата дума е доверие, но им е много трудно да се опират на това качество.
Скорпионът отблъсквал всички животни с киселия си характер и никой не искал да си играе с него. Непрекъснато бил сам, докато не срещнал един бръмбар, който се решил да му стане единствения му приятел.
Двамата играели на различни игри и станали близки. В приятелството им всичко вървяло по мед и масло, докато бръмбарът не срещнал муха и не се сприятелил и с нея.
Мухата никак не харесвала скорпиона и непрекъснато говорела на бръмбара колко неприятен е той и как трябвало да прекъсне приятелството си с него.
Бръмбарът обаче отказвал да повярва на мухата и дори защитавал скорпиона, от който виждал само добрини. Веднъж обаче скорпионът чул как мухата злослови по негов адрес и го налегнали съмнения, че ще изгуби единствения си приятел.
Започнал да ревнува всеки път когато бръмбарът си играе с мухата вместо с него, и от страх, че един ден приятелят му ще го напусне, решил да реагира първи, като ужили бръмбара.
Така ревността на скорпиона и неговата вечна мнителност отново го оставили най-самотното животно в гората.
