Разработиха "изкуствен панкреас", който може да сложи край на всекидневните инсулинови инжекции
Жив имплант, разработен от учени от Израел и САЩ, действа като изкуствен панкреас и може да замени ежедневните инсулинови инжекции.
Изследователи от Израел и САЩ са разработили жив имплант, който функционира като изкуствен панкреас – пробив, който в бъдеще може да елиминира нуждата от всекидневни инсулинови инжекции за милиони хора с диабет. За постижението съобщава Синхуа, позовавайки се на Израелски технологичен институт – Технион.
Как работи живият имплант
Системата, базирана на инженерно модифицирани клетки, действа като вградена аптека. Тя:
-
непрекъснато следи нивата на кръвната захар;
-
самостоятелно произвежда и освобождава точното количество инсулин, необходимо на организма.
За разлика от съществуващите технологии, имплантът не изисква външни помпи, сензори или активно участие на пациента, което го отличава като потенциално по-надеждно и удобно решение.
„Кристалният щит“ срещу имунното отхвърляне
Една от основните пречки за подобни импланти в миналото е била имунната система, която атакува чуждата тъкан. Екипът е преодолял този проблем чрез разработването на т.нар. „кристален щит“ – защитна структура, която:
-
изолира импланта от имунния отговор;
-
позволява стабилна и дългосрочна функция без отхвърляне.
Резултати от досегашните тестове
До момента технологията е показала:
-
дългосрочен контрол на глюкозата при мишки;
-
оцеляване и функционалност при нечовекоподобни примати.
Тези резултати подсказват, че системата може да бъде достатъчно устойчива за продължителна употреба.
Потенциал отвъд диабета
Макар основният фокус да е върху лечението на диабет, изследователите отбелязват, че платформата може да бъде адаптирана за други хронични заболявания. Чрез модифициране на клетките имплантът би могъл да доставя:
-
протеини за лечение на хемофилия;
-
терапии за генетични и метаболитни заболявания, изискващи постоянен медикаментозен прием.
Крачка към „жива терапия“
Ако технологията се докаже като безопасна и ефективна при клинични изпитвания върху хора, това би означавало фундаментална промяна в медицината – преход от пожизнено ръчно приложение на лекарства към „жива терапия“, която се саморегулира вътре в тялото.
Изследването е публикувано в списание Science Translational Medicine.













