Случва ли се често да изпитвате болка и подуване в корема няколко часа след като сте изпили чаша айрян? Или сте опитали от онова „много хубаво гръцко сирене“ и сега имате диария? Ако отговорът е да, то е много вероятно да страдате от лактозна непоносимост.

Непоносимостта към лактоза е широко разпространено заболяване в по-голямата част от света, включително и в България, с обща честота от около две трети от цялото население на Земята. [1] С настоящата статия целим да повишим информираността за това какво представлява непоносимостта към лактоза, какви са нейните симптоми, методи на диагностика и терапия. 

Какво е лактозна непоносимост?

Лактозната непоносимост е често срещано храносмилателно разстройство, при което молекулите на лактозата не се разграждат в тънкото черво от ензима лактаза. Неабсорбираните молекули лактоза се ферментират от бактерии в дебелото черво, поради което се образуват газове и други отпадни продукти, предизвикващи неприятните симптоми.

Това състояние зависи не само от действието на лактазата, но и от дозата на лактозата. Други фактори са състоянието на чревната флора и мускулатура, развитието на бактерии и чувствителността на стомашно-чревния тракт към генерирането на газове и други ферментационни продукти от смилането на лактозата. [2]

Вторичната непоносимост към лактоза може да бъде причинена от увреждане на тънките черва, като при нелекувана цьолиакия (автоимунна реакция, предизвикана от консумацията на глутен) или вирусна инфекция. Това обикновено е обратимо състояние след лечение на първичното заболяване. [3] Ето защо е важно да се консултирате с вашия лекар – той ще постави точна диагноза и ще назначи най-доброто лечение според вашите нужди.

Каква е разликата между лактоза и лактаза?

Лактозата е вид захар (дизахарид), която се открива във всички млечни продукти, включително и в кърмата. Лактазата е храносмилателен ензим, който се произвежда в тънките черва. Основната му роля е да разгражда лактозата до монозахаридите – глюкоза и галактоза, които се използват за енергия от всички клетки в човешкото тяло. 

Здравни последици от непоносимост към лактоза: защо е важна правилната терапия?

Млечните продукти са важна част от здравословната диета. Те съдържат калций, протеини и витамини като витамин А, В12 и D. Лактозата също помага за абсорбцията на минералите цинк и магнезий. 

Хората, страдащи от лактозна непоносимост, имат висок риск от развитието на следните заболявания:

  • Остеопороза – състояние, при което има много ниска костна плътност. Ако имате остеопороза, рискът от получаване на фрактури и счупвания на кости е повишен.
  • Недохранване - възниква, когато храната, която ядете, не ви дава хранителните вещества, които са от съществено значение за здравословното функциониране на организма. Ако сте недохранени, заздравяването на раните може да отнеме повече време и може да се чувствате уморени или депресирани.
  • Хроничната диария може да доведе до загуба на тегло и тежка дехидратация.

Симптоми на лактозна непоносимост

Най-често срещаните симптоми са:

  • Подуване на корема - усещане за пълнота или раздуване, което често се съпътства с болка.
  • Чревни газове – прекомерното отделяне на газове може да настъпи няколко часа след консумация на млечни продукти.
  • Коремна болка - може да варира от лек дискомфорт до силни спазми.
  • Диария – поява на воднисти изпражнения след прием на лактоза.
  • Гадене и повръщане – по-рядко срещани симптоми.

Неусвоената лактоза в чревния тракт предизвиква навлизането на вода в червата, причинявайки диария. Освен това под влияние на бактериите в дебелото черво, лактозата претъпява процес на ферментация, водещо до прекомерно производство на водород и метан. Всички тези събития причиняват познатите симптоми– газове, подуване, болка. [5]

Диагностика: Bene diagnoscitur, bene curatur

Правилно поставената диагноза е от голямо значение за последващото лечение. Консултирайте се с вашия лекар, ако често изпитвате дискомфорт след прием на лактоза. Той ще Ви предложи няколко вида изследвания за диагностика на лактозна нетолерантност, които включват:

  • Водороден дихателен тест. Това е неинвазивен и надежден диагностичен метод. Дихателният тест обикновено включва консумация на 25g или 50g лактоза, последвана от измерване на издишания водород в следващите 3-4 часа. Увеличението на водорода в издишания въздух над определени стойности предполага наличието на лактозна непоносимост. [3]
  • Генетични тестове. Наличието или отсъствието на определени гени може да доведе до ниска лактазна активност. Тези тестове са скъпоструващи и се прилагат по-рядко.
  • Ендоскопско изследване. Може да се вземат клетки от тънкото черво за оценка на лактазната активност, но този тест е по-малко чувствителен и по-инвазивен от водородния дихателен тест. 

Контрол и терапия: 2 ключови метода

Лечение за лактозната непоносимост все още не съществува, но спазването на хранителен режим води до подобрения и намаляване на симптомите. Има два основни метода за контрол и терапия на заболяването:

  1. Промяна в диетата чрез избягване на храни, които съдържат значителни количества лактоза.
  2. За да не се налага да променяте диетата си, може да приемате външно ензима лактаза в необходимите за организма ви количества (под формата на хранителна добавка).

Промяна на диетата

За справянето с нежеланите симптоми е нужно да се намали приема на храни, богати на лактоза. Това не означава, че трябва да се изключат всички млечни продукти от менюто – тези храни са важен източник на нутриенти за човешкия организъм. Някои хора установяват, че могат да приемат до 12-15 g лактоза без да се появят характерните симптоми от страна на стомашно-чревния тракт. Диетологът (специалист по храненето) може да даде насоки за това как да задоволите нуждите си от хранителни вещества, като същевременно ограничите приема на млечни продукти.

Съвети за контрол на лактозната непоносимост:

  • Пийте мляко в малки количества. Пълномасленото мляко се понася по-добре от нискомасленото.
  • Твърдите сирена са с много ниско съдържание на лактоза и се понасят добре от организма
  • В много супермаркети може да откриете безлактозни кисели и пресни млека, меки сирена и дори сладоледи. 
  • Млеката на растителна основа (например: соево мляко) не съдържат лактоза и могат да бъдат подходящи заместители на млечните продукти, при условие че имат добавен калций.

Външно набавяне на ензима

Проучвания показват, че ефективен метод за контрол и терапия на лактозната непоносимост е приемът на хранителни добавки, съдържащи ензима лактаза. [8] Те спомагат за разграждането на лактозата в млякото и млечните продукти. 

Ето защо много лекари ги препоръчват. В България такъв продукт е Estocal. Приема се преди консумация на млечни продукти и предотвратява симптоми като: подуване, газове, болки в корема, диария и други, подпомагайки разграждането на лактозата в организма. Така може да се наслаждавате на храната без да изпитвате стрес и дискомфорт.