Вероятно неведнъж сте чували, че е важно да изпивате докрай предписания курс антибиотици – както за да се справите с бактериалната инфекция, така и за да предотвратите развитието на антибиотична резистентност.

Тази препоръка датира още от 40-те години на XX век, когато пеницилинът навлиза в медицинската практика.

Все повече научни данни обаче показват, че при някои често срещани бактериални инфекции по-краткият курс всъщност може да бъде по-добрият избор.

При антибиотичното лечение няма универсален подход, приложим във всички случаи. Затова откритият и подробен разговор между пациента и лекаря е от съществено значение.

Ново проучване на специалисти по обществено здраве от Съединените щати, публикувано в научното списание Open Forum Infectious Diseases, показва, че именно тези важни подробности често не достигат до пациентите.

По-краткият курс понякога е също толкова ефективен

„В продължение на години водещи здравни организации и медицински специалисти категорично препоръчваха предписаният курс винаги да се завършва“, казва Алистър Торп, изследовател в областта на общественото здраве от Университета на Юта.

„Сега обаче разполагаме с все повече доказателства, че това невинаги е необходимо. В много случаи по-краткият курс е също толкова ефикасен и безопасен, колкото по-продължителния.“

Тази промяна трудно достига до пациентите. В продължение на десетилетия им е внушавано, че антибиотиците трябва да се приемат по-дълго, за да бъде инфекцията унищожена напълно и болестотворните микроорганизми да не успеят отново да се размножат.

През последните десетилетия обаче повече от 120 рандомизирани контролирани изпитвания показват, че при някои често срещани инфекции по-кратките антибиотични курсове могат да бъдат също толкова ефикасни, по-безопасни и да не създават по-голям риск от антибиотична резистентност в сравнение с по-продължителните.

Антибиотичната резистентност е глобална заплаха

Антибиотичната резистентност е една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в световен мащаб. Устойчивите на лекарства бактерии, известни още като „супербактерии“, отнемат живота на повече от един милион души годишно.

Като един от основните проблеми се посочва употребата на антибиотици в селското стопанство, тъй като замърсените отпадъчни води могат да пренасят опасните микроорганизми на големи разстояния.

Супербактериите се разпространяват бързо и в лечебните заведения. Проучванията показват, че голяма част от бактериите, причиняващи болнични инфекции, може да са резистентни към използваните превантивни антибиотици. Сухите почви също биха могли да се превърнат в среда за размножаване на устойчиви микроорганизми, способни да се разпространяват по въздуха. Съществуват данни и за връзка между замърсяването на въздуха и разпространението на антибиотичната резистентност.

Същевременно има твърде малко доказателства в подкрепа на твърдението, че незавършването на предписания антибиотичен курс само по себе си води до антибиотична резистентност.

Някои специалисти дори смятат, че ненужно продължителният прием на антибиотици може да допринася за задълбочаването на проблема.

При пневмония например по-кратките антибиотични курсове изглеждат ефективни както за намаляване на риска от повторна поява на инфекцията, така и за ограничаване на антибиотичната резистентност.

Какво предпочитат пациентите

„За да разработим ефективни начини за представяне на актуализираните препоръки за употребата на антибиотици, трябва да разберем по какво убежденията и предпочитанията на пациентите се различават от съвременните медицински насоки“, пишат Торп и колегите му.

За да проучат тези нагласи, изследователите анкетират 1475 души от Съединените щати. Те им задават следния въпрос: „Антибиотичен курс с каква продължителност бихте предпочели при бактериална инфекция на дихателните пътища, например пневмония?“

Повечето участници – общо 892 души – посочват, че биха предпочели продължителен курс от поне седем дни пред по-кратък прием от три до пет дни.

„Това предпочитание е свързано с няколко фактора, сред които получената от медицински специалист препоръка, че пациентът трябва „винаги да завършва антибиотичния курс“, както и общото убеждение, че по-продължителното лечение по принцип е по-добро“, отбелязват изследователите.

„Макар че много малко от анкетираните – едва 17,5 процента – някога са получавали указание да прекратят приема на антибиотика, след като се почувстват по-добре, мнозина – 58,4 процента – заявяват, че биха приели подобна препоръка сравнително спокойно, ако тя идва от техния лекар.“

Не прекъсвайте лечението по собствена преценка

Тук трябва да подчертаем нещо изключително важно: прекратяването на антибиотика преди определения от лекаря срок крие рискове. Настоящият материал има информационен характер и не представлява медицински съвет.

Основният извод е, че трябва да се придържате към назначеното от лекаря лечение – дори ако предписаният курс е по-кратък, отколкото сте очаквали.

Това обаче не означава, че можете сами да решавате колко дълго да приемате антибиотика. Освен това тези лекарства действат единствено срещу определени бактериални инфекции, а ненужният им прием може да причини вреда. Ето защо е важно да знаете кога антибиотикът не е необходим и никога да не прибягвате до самолечение.

Много сериозни бактериални инфекции действително изискват по-продължително лечение. Сред тях са например туберкулозата и някои стафилококови инфекции.

Промените в медицинските препоръки са част от научния напредък

„Ако открито признаваме, че в науката съществува известна несигурност и че доказателствата непрекъснато се развиват, можем да насърчим доверието, разбирането и приемането на промените“, посочват авторите.

„Ако актуализираните препоръки за употребата на антибиотици бъдат представяни като естествена част от научния напредък, пациентите по-лесно ще се приспособят към тях.“

Добрата новина е, че повече от 90 процента от анкетираните имат доверие в съветите на своя лекар. Според авторите това е окуражаващ резултат на фона на все по-осезаемия спад в доверието към науката и здравеопазването.

„Обсъдете с лекаря си каква е подходящата продължителност на лечението във вашия случай и кога трябва да прекратите приема на антибиотика“, казва Торп.

„Най-правилният подход е да получите индивидуална препоръка непосредствено от медицински специалист, който да прецени какво е най-подходящо за вас в конкретната ситуация.“

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Open Forum Infectious Diseases.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Важно: Материалът има информационен характер и не замества консултацията с медицински специалист. Не прекъсвайте, не удължавайте и не променяйте антибиотичното лечение по собствена преценка. Продължителността му трябва да бъде определена от лекар според конкретната инфекция и състоянието на пациента.