Пол Алън, който няма да види мечтата си осъществена

13 ноември 2018 г., 07:35
282

Снимка: Guliver / Getty Images

Също като Илън Мъск и Джеф Безос, Пол Алън, съоснователят на Microsoft, е запален по научната фантастика още от дете, а Космосът го очарова. Баща му бил асоцииран директор на библиотеката на Вашингтонския университет, където Алън прекарвал часове след училище.

– Татко просто ми позволяваше да се скитам между лавиците с книги в библиотеката – казва той, седейки в конферентната зала до кабинета си, с изглед към Сиатълската игла. – Много ми харесваше.

Четял Уили Лий и книги за Вернер фон Браун и ракетата му V-2. Двигателите, турбо помпите и витлата пленили съзнанието му.

Знаел имената на всичките седем астронавти от проект Mercury, сякаш му били приятели от училищния отбор, искал и той да лети в Космоса, като порасне. В шести клас обаче вече не виждал дъската добре, дори от най-предния чин. Късогледството му означавало, че „с мечтата ми да стана космонавт е свършено“.

– Някак си знаех, че за да си пилот изпитател, зрението ти трябва да е перфектно, затова незапочналата ми кариера на астронавт приключи.

Веднъж се опитал да изстреля подлакътника на алуминиевия си стол, като го натъпкал с цинк на прах и сяра, след което го сложил в каната за кафе и го запалил. Не проработило.

– Оказа се, че точката на топене на алуминия е по-ниска, отколкото си мислех, че е – заявява той.

Като възрастен страстта му към Космоса не стихва. През 1981 г. отива в космическия център „Кенеди“, за да наблюдава изстрелването на първата совалка.

– Шумът беше невероятен – спомня си той. – Въздухът вибрираше и човек усещаше как налягането го удря в гърдите... В лицето се усещаше горещината на двигателите.

Алън стои редом с десетките хиляди като него, насъбрали се по брега на Флорида, като немалко от тях крещели: „Давай! Давай! Давай!“.

– Беше толкова вдъхновяващо.

Като съосновател на Microsoft Алън става един от най-богатите хора в света и има свободата да следва мечтите си.

След като SpaceShipOne влязъл в историята като първия частен апарат, достигнал границата на Космоса, Алън лицензирал технологията на Ричард Брансън, притеснен от опасностите, съпътстващи начинанието, и пренасочил вниманието и парите си в друга посока.

Космосът и авиацията обаче си остават негова страст и през 2011 г. Алън обявява, че ще строи най-големия самолет в света. С размах на крилата по-голям от дължината на футболно игрище, той ще е по-голям дори от Spruce Goose на Хауърд Хюс от Втората световна война, чието предназначение било да превозва по 700 войници, но извършил само един полет през 1947 г.

Самолетът на Алън не е предназначен за превоз на пътници, а на ракети, които ще се освобождават от корема му на височина 10 000 метра, след което ще се отправят към Космоса. Заради размерите си той ще може да издига значително по-мощни ракети от SpaceShipOne, както и сателити, експериментални установки и евентуално космонавти, при това не само до границата на Космоса, а чак до околоземна орбита.

С наградата Ansari X в джоба си, Алън представлява авангардът на търговския космически бизнес, доминиран обаче от колегите му милиардери Илън Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън, всеки от които разработва свой собствен план и доказва, че неговият е жизнеспособен. Алън иска отново да се включи в играта.

– Човек има някакъв набор от мечти в живота си, които иска да осъществи. А това е мечта, която много ме въодушевява.

Съобщението му идва скоро след като и последната совалка на NASA е изпълнила последната си мисия и агенцията изведнъж се оказва неспособна да извежда хора в Космоса. Въпреки напредъка на SpaceX и колегите им, бъдещето на човешките пътувания в Космоса е неясно, като Алън отбелязва, че „с намаляването на финансираните от правителството полети до Космоса се разкрива сериозна възможност за частния сектор“. Новото му начинание има амбицията да „задържи Америка начело на изследването на Космоса“.

Алън започва да строи Stratolaunch в един огромен хангар в космическото и самолетно летище в пустинята Мохаве, който е наистина толкова голям, че на компанията ѝ се наложило да изкара специални строителни разрешения само за скелето на конструкцията.

Седнал в кабинета в сиатълския си офис през август 2017 г., с изглед към пристанището и спечелената от Seahawks купа от Супербоул, Алън казва, че самолетът се приближава към етапа на извършване на полети. Дори незавършен, той вече е чудовищно голям. Размахът на крилата е сам по себе си цяла писта, като със своите 120 метра е по-дълъг от изминатото разстояние във въздуха от братята Райт в Кити Хоук. Колесниците имат 28 колелета. Корпусът е двоен и натоварен максимално, той ще тежи 590 тона, ще се задвижва от шест броя двигатели 747, а окабеляването му е дълго над 100 километра.

Пол Алън строи самолет, точно толкова мощен и сложен като онези от миналото, машина, с която да проникне в Космоса. Мечтата на Алън е точно като на другите космически властелини: да намали себестойността на полетите до Космоса и да ги направи по-достъпни. Безос казва, че евтиният и надежден полет до Космоса „ще позволи разгръщането на динамична и дори експлозивна предприемаческа дейност на хиляди компании в Космоса, точно както същото се случи през последните 21 години в интернет“.

Алън също вижда паралела между Космоса и интернет.

– Когато излизането в Космоса стане рутинна дейност, иновациите ще се ускорят с темпове, които понастоящем не можем да си представим – казва той. – Това е характерно за новите платформи: когато станат леснодостъпни, удобни и евтини, те привличат и улесняват мечтателите и предприемачите да реализират новите си концепции... Преди 30 години революцията на персоналния компютър даде високата изчислителна мощ в ръцете на милиони, а това отключи неизмеримия човешки потенциал. Преди 20 години разпространението на интернет и последвалият взрив на смартфоните се обединиха и позволиха на милиарди човешки същества да надскочат традиционните ограничения на разстоянията и търговията. В днешни дни достъпът до ниската околоземна орбита притежава същия потенциал.

Точно както компютрите са се смалили от големината на хладилници до джобен формат, така и масивните сателити стават все по-малки и по-евтини, някои дори с големината на кутия за обувки. Възможността да качиш хиляди такива около Земята, ще позволи осъществяването на какви ли не идеи, от осигуряването на интернет до всяка точка на света и разгръщане на комуникациите до по-доброто проследяване на здравето на планетата, което ще улесни фермерите в контрола им над посевите, а на Пентагона – да следи враговете си.

– Значението на тези малки сателити е нещо наистина интересно и пленително, както за комуникационните възможности, когато мнозина изстрелват цели съзвездия от сателити, така и за анализ на разклатеното здраве на Земята – казва той в кабинета си.

Макар полетите за спечелването на наградата Ansari X да го ужасяват, Алън започва отново да мисли за човешкото присъствие в Космоса.

„Дълго и сериозно мислих, преди да направя отново същата крачка – пише той в мемоарите си. – С времето интересите ми започнаха да надделяват над опасенията... Най-вълнуваща за мен бе перспективата да качим хора в Космоса, този път за цели дни или седмици. С удоволствие бих оставил натоварения суборбитален туризъм на Ричард Брансън и Virgin Galactic, но в орбиталните полети има нещо изключително вълнуващо, което ни връща към Джон Глен и полета му на Friendship 7. Това ще е преживяване, далеч по-интересно от 6-минутен суборбитален полет.“

През 2017 г. Брансън и Алън започват да обсъждат възможността да изстрелват тази ракета от борда на Stratolaunch, което от своя страна ще поднови едно невероятно сътрудничество. Разговорите са съвсем предварителни, но „се надяваме, че ще можем да работим заедно по този въпрос – казва Брансън. – Започнахме заедно и наистина ще е добре, ако успеем да заработим отново заедно“.

Алън също не изключва подобна възможност, но има и свои собствени планове. Освен създаването на по-надежден и ефикасен начин за изстрелване на сателити, той мисли по-мащабно. Stratolaunch е толкова голям, че може да превозва не една, а цели три ракети едновременно, подредени на корема му като ракети на боен самолет. Нещо повече, дори въпросните три ракети, взети заедно, не изпълват целия му капацитет. Алън си мисли за совалка за многократна употреба с името Black Ice, която да може да лети до Международната космическа станция и да качва в орбита сателити и експериментални установки, а един ден, защо не, и хора.

Но за съжаление, Пол Алън почина от рак на 15.10.2018 г.

Крайната цел е установяването на „рутинна полетна дейност“, само че в Космоса, обяснява Джейн Флойд, началник на Stratolaunch.

– Конструирате ракетата си като самолет – обяснява тя – и получавате самолет, който носи друг самолет, който може да се ползва многократно. Повече не изхвърляш нищо. Само зареждаш с гориво.

Космически самолет, който може не само да извежда сателити в орбита, но и да остава там до три дни, при това в състояние да излита буквално от всяка точка на света. Идеята все още се разработва и на този етап представлява само една рискована и гранична теория, която може да се окаже напълно неизпълнима.

– Иска ми се да имаме напълно използваема система за многократна употреба и седмични, а защо не и по-чести, полети, както правят авиолиниите – казва Алън от креслото си в сиатълския си офис.

Връщането към пилотираните полети в Космоса вероятно ще се случи в бъдещето.

Ключови думи:
Коментари