Космическият апарат „Гая“ разкри, че звездният куп Хиади губи своите звезди двупосочно под влиянието на гравитационното привличане на Млечния път. Откритието потвърждава нашите теории за начините, по които звездите се движат в рамките на галактиките. То би могло да ни помогне да разберем по-добре еволюцията на сравнително близките до Земята звезди.

Ако обичате да наблюдавате звездното небе (особено в края на годината), вероятно сте се натъкнали на Хиадите – най-близкия до нас звезден куп. Въпреки че се засенчват малко или много от Плеядите, които също се намират в съзвездието Бик, Хиадите са известни още от древни времена заради V-образната си форма, ярките си звезди и още по-ярката Алдебаран - двойна звезда, съставена от червен гигант от първа величина и джудже от спектрален клас М2. Звездата е най-ярката от съзвездието Бик, разположена точно в окото на бика.

Слънцето преминава край Хиадите през април. На някои места по света, на които април е особено дъждовен, този звезден куп е успял да си проправи път дори и в местния фолклор и е известен като Априлските дъждовници. Преди век пък именно изкривяването на светлината от Хиадите помага на сър Артър Едингтън да докаже, че Айнщайн е бил прав.

Подобно на любимата ви музикална група обаче, и звездните купове рано или късно се разпадат. Или поне така предполагаме. Те се образуват, когато газови облаци се разпаднат, за да доведат до формирането на множество звезди. Първоначално те са обединени от общата си гравитация. С течение на времето обаче външни влияния (особено от галактическия център) разбиват куповете. Този процес е бил наблюдаван при по-големите звездни купове и по-плитките галактики-джуджета. Доскоро обаче не беше ясно дали това важи и за по-малките.

Тук на помощ идва сателитът „Гая“. С данните, събрани от него, д-р Зигфрид Рьозер от Хайделбергския университет открива две „опашки“ от звезди, произлизащи от Хиадите.