Новооткритите звезди, които са се формирали малко след Големия взрив, обикновено се намират наистина далече – в дълбините на видимата Вселена. Сега обаче астрономи се натъкнаха на нещо ново – звезда на около 13,5 млн. години в Млечния път, нашата собствена галактика.
Тя се казва 2MASS J18082002–5104378 B и по всяка вероятност е една от най-старите във Вселената.
Това, което издава годините й, е фактът, че е богата на метали. В зората на Вселената металите не са съществували. Те са се образували в сърцата на първото поколение звезди, които, след смъртта си, са ги изхвърлили в необятното пространство. Впоследствие тези материали са взели участие в образуването на новото поколение звезди, като всяка следваща генерация е била все по-богата на метали. И колкото по-млада е една звезда, толкова по-голямо е нейното съдържание на метали (или металичност). Това на Слънцето е 100 000 поколения от Големия взрив.
Виж още: Брутален сблъсък между галактики е изпълнил Млечния път със звезди
2MASS J18082002–5104378 B е с най-ниска металичност от която и да е звезда, която е била откривана от човечеството до този момент – едва около 10 процента от металичността на Земята. Тази находка обаче би могла да означава, че богатият на звезди диск на нашата галактика е много по-стар, отколкото предполагахме досега (астрономите определят възрастта му на около 8-10 млр. Години).
Новооткритата звезда е и мъничка – едва около 10 процента от масата на Слънцето. „Досега не бяхме откривали звезда с толкова ниска маса, както и с толкова малко метал - коментира Андрю Кейси от Университета Монаш в Австралия пред Science Alert. – Находката не показва, че не всички стари звезди са били масивни. Тези древни звезди биха могли да се образуват от много малки количества материал, което означава, че някои от въпросните реликви непосредствено след Големия взрив може би все още съществуват. Всичко това ни дава нова перспектива за формацията на звездите в зората на Вселената.“
Въпреки че е буквално под носа ни, в Млечния път, 2MASS J18082002–5104378 B остава незабелязана толкова дълго време именно заради малкия си размер. Астрономите я засичат, просто защото тя си има свой спътник (в система от двойни звезди). Докато са го изучавали, те засичат по случайност бледото движение на 2MASS J18082002–5104378 B. Спектроскопичният анализ разкрива рекордно ниската й металичност, а проучването на орбитата й в тънкия диск на Млечния път показва, че тя е от нашата собствена галактика.
Виж още: Учени потвърдиха, че в сърцето на галактиката ни се крие супергигантска черна дупка
Самото й съществуване поставя под въпрос начина, по който астрономите възприемат наистина старите звезди. Оказва се, че не всички са големи и вече мъртви – гледна точка, наложена в научните среди през 90-те години на миналия век. Нещо повече, изчисленията показват, че една миниатюрна звезда би могла да съществува трилиони години.
„Масивните звезди „живеят бързо и умират млади“, но по-малките (например тези, които са 20 процента по-леки от Слънцето) спокойно могат да изкарат цели 13 млрд. години“, категоричен е Кейси.
Изследването ще бъде публикувано Astrophysical Journal. Можете да го прочетете цялото предварително в arXiv.
