Живял някога отшелник, който от време навреме слизал до близкото село, за да иска храна. Веднъж попаднал пред къщата на възрастна жена. Всички знаели, че тя била изключително злобен човек. Никой не я харесвал, никой и не общувал с нея. Въпреки това мъжът почукал на вратата и я помилил за парче хляб.
Жената се подразнила от безпокойствието, но все пак дала комат на бездомника.
След известно време мъжът отново останал без храна и пак слязъл в селото. Не след дълго, обикаляйки от врата на врата, се озовал за втори път пред къщата на злата жена. Изпълнена с гняв, жената взела ориза, който току-що сготвила, сложила отрова в него и го дала на отшелника.
Човечецът се прибрал в колибата си, бил много гладен и лакомо започнал да яде от домашната храна. Не след дълго бил повален от отровата. В селото бързо се разнесла новината за смъртта на отшелника.
Злата жена също разбрала. Но също така научила, че отровеният от собствените ѝ ръце бил нейният отдавна изчезнал син. Уви, твърде късно.
