Пандемията COVID-19 е увеличила предизвикателствата пред жените и довела до съответните последствия за тяхната психика на работното място и вкъщи, показват резултатите от проучването „Headway 2023 - Индекс за психичното здраве“, обявени днес. Изследването хвърля светлина и върху това как отпадането от училищната среда води до психични проблеми при 1 от всеки 3 деца.

Индексът е многомерна величина, приложена в държавите от ЕС и във Великобритания,  като част от Headway 2023 - инициатива, проведена от мозъчния тръст „Европейска къща Амброзети“  в сътрудничество с „Анджелини Фарма“. „Headway 2023 - Индекс на психичното здраве“ е създаден като мултидисциплинарна платформа за обмен на знание, която има за цел да предотврати, диагностицира, управлява и търси иновативни решения за облекчаването на тежестта на нарушенията на психичното здраве и асоциираната с това стигма на европейско и местно ниво.

“Възстановяването след COVID-19 ни дава уникална възможност да приоритизираме психичното здраве в Европейската програма за психично здраве. Индексът Headway 2023 прави първото по рода си изследване на психичното здраве в европейските страни. Докладът подчертава степента на психични заболявания сред хората в трудоспособна възраст и спешната нужда работодателите да създадат подходящи системи за реагиране на нуждите на психичното здраве.”, каза Пиерлуиджи Антонели, СЕО на „Анджелини Фарма“.

“Психичното здраве прехвърля границите на възрастта, пола, социалния статус и произхода, като психичните разстройства имат голямо влияние не само върху семейството, но и върху обществото. Индексът Headway 2023 взема под внимание всички тези фактори. Работата ни комбинира елементи и интервенции в политиките в областта на здравеопазването, социалните грижи и образованието в европейските страни и подчертава слабостите и успехите на държавите в отговора на нуждите на психичното здраве”, каза Даниела Бианко, съдружник и директор на Здравното направление в мозъчния тръст The European House – Ambrosetti.

“Пандемията от COVID-19 има значителни последици върху психичното здраве на цялото население, въпреки че контекстът на психичното здраве в Европа е тревожен много преди пандемията, когато са регистрирани над 84 млн. души с психични заболявания и 165 000 смъртни случаи на година заради психично заболяване или самоубийство. Например, продължителността на живота на хората с шизофрения - 60 години за мъжете и 68 години за жените, е с 13-15 години по-ниска от останалата част от населението. Нещо повече, самоубийството е шестата най-честа причина за смърт сред населението и четвъртата най-честа причина за смърт при младите хора. В някои страни въздействието на психичните разстройства при младите хора е по-голямо от това на всички други медицински разстройства, взети заедно. Представените данни показват голяма променливост в наличността, достъпността и качеството на предоставяните услуги за психично здраве и в отзивчивостта на европейските държави към нуждите от психично здраве в училищата, на работните места и в обществото като цяло’’, каза Челсо Аранго, президент на испанската Психиатрична асоциация и консултант в „Headway 2023 -  Индекс за психичното здраве“.

“Ето защо е много важно да увеличим капацитета на държавите да събират данни и да наблюдават психичното здраве, за да могат да реагират адекватно на социално-икономическите нужди на психичното здраве.”

Според данните 83% от жените съобщават, че пандемията се е отразила негативно на психичното им здраве, в сравнение с 36% от мъжете. Беше установено, че бременните жени, жените в следродилен период, или изпитващите травми като спонтанен аборт или насилие от интимни партньори, са най-податливи на психологическите въздействия на пандемията. Тежестта на домакинските задължения и грижите за децата също оказват значително влияние върху психическото благосъстояние на жените, като 44% от жените с деца под 12-годишна възраст съобщават, че се борят с домакинските задължения в сравнение само с 20% от мъжете. 

Докладът също така разкрива, че психичното заболяване, особено от лека до умерена форма, засяга до 20% от населението в трудоспособна възраст във всеки един момент от живота му, докато 70% от заетото население съобщава за леки до умерени форми на психични проблеми. Психичните заболявания също могат да окажат значително влияние върху работоспособността на хората, ограничавайки способността им да участват на пазара на труда. Установено е, че процентът на заетост при хора с тежки психични разстройства е едва 45-55%, а заетите получават заплата, която е с 58% по-ниска от средната. В Европа процентът на заетост на хората, страдащи от депресия, е много хетерогенен, като процентите варират от 27% в Румъния до 68% в Германия, но епизодите на отсъствие и престой на работа са чести, и разходите за загуба на производителност на труда са високи (до 1,6% от европейския БВП).

С продължаването на пандемията продължителното излагане на здравните работници на изключително стресиращи и потенциално травматични ситуации ги прави особено уязвими към психически стрес и тревожност с дългосрочно въздействие върху здравето им. В Европа 57% от здравните специалисти съобщават за симптоми на посттравматичен стрес по време на пика на пандемията.

„Headway 2023 - Индекс на психичното здраве“ поставя акцент върху социално-икономическото въздействие на психичните разстройства. Последните проучвания показват, че общите разходи за психични разстройства по отношение на загуба на производителност и разходи за здравеопазване и социални грижи се очаква да достигнат 4% от БВП на ЕС. Въпреки че психичното здраве има критично социално-икономическо въздействие, само до 5% от общите държавни здравни разходи в Европа се разпределят за психично здраве в Европа (стойности, вариращи от 3% в Полша, 3,5% в Италия, 4,2% в Испания и 5,4% в Дания), с въздействие върху наличието на инфраструктурни и човешки ресурси, посветени на психичното здраве. Що се отнася до способността да се отговори на нуждите на психичното здраве на обществото, страните с по-високи разходи на глава от населението за увреждания, свързани с психичното здраве, отчитат по-голяма социална подкрепа. Като цяло се оказва, че страните от Северна и Централна Европа се представят по-добре от източните страни, но съществува широко разпространен недостиг на актуализирани данни и възможни изкривявания, свързани с „неправилно отчитане“ и „недостатъчно докладване“ от някои страни.