Това, което звучи някак шикозно в първия момент, при по-внимателно вглеждане може да се окаже истинска катастрофа.

Синдромът на златния пенис: не всичко, което блести, е злато

В действителност с това понятие се описва надутото его на мъжете, които си въобразяват, че са неотразими. Човек би казал: „Е, определението сигурно е ласкателно, щом всички жени са луди по тях“. Но точно тук се крие разковничето. Защото при синдрома на златния пенис не става дума за онези изключителни мъже, които благодарение на външността, чара и успехите си покоряват почти всяко женско сърце, а за онези, които дължат своята популярност на преобладаващия брой жени в работната или учебната си среда и липсата на мъжка конкуренция. И в резултат на това се държат нагло и си развяват байрака.

Но да караме поред. Терминът „синдром на златния пенис“ е изкован в нюйоркския колеж „Сара Лорънс“.  Там, както в много други американски колежи, учат много повече момичета от момчета. Според  сайта „Erudera College News“ през 2020/21 г. делът на студентките е бил 60 на сто, а на студентите - само 40 на сто. Но изследванията показват, че жените, завършили университет, си търсят предимно мъже с подобен образователен статус. Което ни отвежда до същината на проблема: в това обкръжение подходящите екземпляри са по-скоро изключение.

Внимание: никой не харесва арогантност и високомерие!

Въпросните мъже обичат да създават впечатлението, че имат „златен пенис“, тоест смятат себе си за неустоими, което лесно може да прерасне в арогантност. До този извод стига журналистът Джон Биргер, автор на книгите „Date-onomics“ и „Make Your Move: The New Science of Dating and Why Women Are in Charge“. Освен това тези мъже рядко си дават труд да завоюват жената. А и защо ли? Нали всъщност дамите са тези, които се състезават за тяхното благоволение. При това положение нужно ли е да се напрягат излишно?

И наистина: конкуренцията в колежанската среда, както и по принцип във всички доминирани от жени сфери, е вяла. Нищо чудно, че тези пичове се чувстват като царе. Всъщност това не е чак толкова проблематично, понеже всеки заслужава да изживее своя звезден миг. И без това достатъчно рано им смачкват фасона. В случая глупаво е единствено подчертано асоциалното поведение на въпросните мъже при запознанство, потърпевши от което са жените.  Често засегнатите от „синдрома на златния пенис“ на по-късен етап от живота страдат от последствията му, които варират от хронична склонност към изневяра до сериозен страх от обвързване. Така временното вирене на носа се превръща в пожизнено поведение.

„Когато мъжете са малцинство, културата на запознанствата се променя – тя  става все по-малко моногамна - казва Джон Биргер в интервю за „Дейли Мейл“. – Мъжете със синдрома на златния пенис третират жените като секс обекти, а на връзките гледат като на заменяеми“. Тази мисловна нагласа има своите последици – социалните, емоционалните и сексуалните способности на въпросните мъже закърняват, защото смятат, че това, което притежават, е достатъчно. Да изпробват нещо ново? Да проявят самокритичност? Пфу. Освен това според Биргер мъжете със синдрома на златния пенис са склонни да полагат по-малко грижи за външността си от останалите мъже.