Случвало ли ви се е да започнете да се задушавате в асансьор? Без да страдате от клаустрофобия. Изведнъж ви прималява, чувствате се като в капан, имате чувството, че сте наблъскани един в друг с непознати. А какво остава, ако в комбинация с всичко това се носят и неприятни телесни аромати?

Когато се качим в асансьор с други хора, обикновено следваме едно и също поведение – избягваме да се поглеждаме в очите, правим всичко възможно, за да не се допираме до друг човек, най-често седим с наведена глава, втренчени в обувките си или в земята. Може също да сме неудържимо привлечени от бутоните на асансьора или пък да следим смяната на цифрите, които показват етажа, или да си зяпаме в телефона. Всъщност имаме навика да гледаме навсякъде другаде, но не и към другите хора.

И това си има своето научно обяснение, което вълнува психолозите.

Те твърдят, че в асансьора човек се чувства под постоянно напрежение и изпитва чувство на евентуална заплаха от другите. Сякаш се намираме в някаква постоянна опасност и ситуацията изисква да сме нащрек или най-малкото да не предизвикваме „врага“ дори с поглед. Дори в действителност да не съществува подобна заплаха, самата мисъл, че сме затворени в тясно пространство с непознати, ни носи чувство на несигурност, страх, напрежение, дори паника. Затова и хората, които са най-навътре в асансьора, се чувстват най-потиснати и застрашени.

Горко им на онези, които страдат от клаустрофобия. Съвсем обяснимо е, че предпочитат стълбите.

Цветелина Велчева