Работниците ще се очаква да работят по десетчасови смени в работните дни (т.е. 40-часовата работна седмица просто се свива в четири дни). Това не само е удължаване на нормалния работен дени, но и излага на риск потенциалните ползи от четиридневневната работа. Работниците може да са толкова изтощени от четирите дни десетчасова работа, че да имат нужда от цял ден само за да се възстановят от усилието.

В този случай качеството на работата и на живота им може изобщо да не се подобри. Може дори да се влоши, ако бъдат изложени на вредните последствия от преумората.
По ирония на съдбата, схеми, подобни на въведената от Uniqlo, илюстрират пречките към постигането на по-малко работа. Само намаляването на работната седмица на 30 часа или по-малко може да се разглежда като истински напредък по пътя към постигането на по-кратко работно време.

За да постигнем и да се насладим на тридневна и дори в идеалния случай, четиридневна почивка, е нужно да си представим обществото по начини, които преобръщат преобладаващата трудова етика. Нужно е да прегърнем идеята за по-малко работа като начин за по-добре изживян живот и да отхвърлим гледната точка, според която животът започва и приключва с работата.

Нека се насладим на по-дългия уикенд. Можем да гледаме на него като напомняне за живота, който можем да живеем – ако преодолеем бариерите, икономически, идеологичиски и социални – които ни пречат да работим по-малко.


Автор: Дейвид Спенсър, професор по икономика и политическа икономия в Университета на Лийдс, Великобритания

Източник: Science Alert