Защо уикендът трябва да бъде тридневен

27 ноември 2017 г., 13:15
2733

Идеята да работим по-малко е не само осъществима, но е и основа за по-добър стандарт на живот. Снимка: Shutterstock 

Ами ако се окаже, че почивката може всяка седмица да е по три, или дори по четири дни? Какво ще бъде, ако по-голямата част от седмицата може да се посвети на дейности, различни от работата? Какво ще бъде, ако повечето от времето ни бъде посветено на дейности, които сами си избираме?

Дори само поставянето на тези въпроси е подкана за критика на утопичното мислене. Дори и да е добра идея по принцип, работата по-малко часове не е осъществима на практика. В действителност това постижение ще дойде на цената на по-ниска консумация и повишени икономически трудности.

За някои защитници на работната етика, пътят към здравето и щастието се крие в повечето работа, а не в намаляването й. Работата ни прави по-здрави и по-щастливи.
Подобна про-работна идеология се използва, за да легитимира реформи в социалната сфера, които си стремят да принудят незаетите да работят, независимо от размера на заплащането и качеството на работата.

Това също е и идеологическа бариера към прекарването на по-малко време в работа. По-малкото време, прекарано в работа, се представя като заплаха за нашето здраве и щастие, а не като средство за подобряването му.

И все пак, идеята да работим по-малко е не само осъществима, но е и основа за по-добър стандарт на живот. Начинът, по който сме свикнали да възприемаме работата и нейното доминиращо влияние в живота ни, е основната причина да не можем да възприемем тази идея с повече готовност.

Повече работа. На каква цена?

Все повече проучвания показват цената, която заплащаме за удълженото работно време. Тя включва по-лошо физическо и психично здраве. Дългите работни часове увеличават риска от инсулт, исхемична болест на сърцето и заболяване от диабет тип 2.

Работейки по-дълго, губим ценно време със семейството и приятелите си. И още повече, губим способността да бъдем и да правим неща, които правят живота ценен и смислен.

Животът ни често е толкова обвързан с работата, която вършим, че имаме малко време и енергия за алтернативни начини на живот – накратко, капацитетът ни да развиваме талантите и потенциала ни е ограничен до работното място.

Работата не ни освобождава, тя по-скоро свива потенциала ни до една област и затруднява цялостната ни реализация. Всичко това говори за необходимостта да работим по-малко и да открием начини на живот, които са по-малко центрирани около работата.

И ако това намаляване на времето, прекарано в работа, се съсредоточи също и върху премахването на черния труд, тогава по-лесно ще осъществим вътрешните ползи от самата работа.

Пречките пред по-малкото работа

Неспирният напредък на технологиите в последния век е повишил производителността неимоверно. Не всички печалби в производителността обаче са довели до по-кратки работни часове.

В съвремието тези печалби са използвани за увеличаване на приходите на собствениците, без промяна на работното време или заплащането на работниците. Липсата на напредък по отношение на работното време в съвременните пазарни икономики вместо това е следствие от идеологически и властови влияния. От една страна, влиянието на консуматорството е създало мощни сили в подкрепа на по-дългото работно време. Работниците непрекъснато биват убеждавани да купуват повече и в замяна, да работят повече, за да не останат назад от последната мода и това, което имат съседите. Скорошното разкритие за работните практики в Αmazon е пример за силата на капитала да налага недобри условия на труд, сред които и прекомерно работно време.

Ефектите на растящото неравенство дълго време са захранвали културата на дългото работно време, увеличавайки икономическата необходимост да се работи повече.
Антропологът Дейвид Гребер отправя провокативното твърдение, че технологиите са напреднали едновременно с умножаването на т.нар. „bullshit jobs” или излишни и безсмислени професии.

Ето защо не се е осъществило предвиждането на Кейнс, че в 21 век в резултат на техническия напредък всички ще работим на 15-часова работна седмица.

Вместо това живеем в общество, което отдава заслуга на работа, която няма социална стойност. Според Гребер причината е, че управляващите имат интерес да държат работниците на работа. Макар технологиите с потенциал за намаляване на работното време да са налични, пътят към по-малкото работа е блокиран от политически фактори.

Работа за промяна

Цената на дългото работно време, както беше споменато по-горе, е по-лошо здраве и благосъстояние за работниците. Но работодателите също заплащат цена, която се изразява в по-слаба продуктивност и доходност.

И все пак, тези разходи остават незабелязани въпреки доказателствата за тяхното съществуване. Експерименти със съкратено работно време не липсват. Uniqlo, японска верига за дрехи, предстои да премине към четиридневна работна седмица.

Инициативата среща положителни отзиви. Работниците ще спечелят от по-добрия баланс между работа и личен живот, а фирмата ще пожъне ползите от по-ниските оборотни разходи.

И все пак, при по-внимателно разглеждане, схемата, която предстои да бъде въведена от Uniqlo, има своите недостатъци.

Работниците ще се очаква да работят по десетчасови смени в работните дни (т.е. 40-часовата работна седмица просто се свива в четири дни). Това не само е удължаване на нормалния работен дени, но и излага на риск потенциалните ползи от четиридневневната работа. Работниците може да са толкова изтощени от четирите дни десетчасова работа, че да имат нужда от цял ден само за да се възстановят от усилието.

В този случай качеството на работата и на живота им може изобщо да не се подобри. Може дори да се влоши, ако бъдат изложени на вредните последствия от преумората.
По ирония на съдбата, схеми, подобни на въведената от Uniqlo, илюстрират пречките към постигането на по-малко работа. Само намаляването на работната седмица на 30 часа или по-малко може да се разглежда като истински напредък по пътя към постигането на по-кратко работно време.

За да постигнем и да се насладим на тридневна и дори в идеалния случай, четиридневна почивка, е нужно да си представим обществото по начини, които преобръщат преобладаващата трудова етика. Нужно е да прегърнем идеята за по-малко работа като начин за по-добре изживян живот и да отхвърлим гледната точка, според която животът започва и приключва с работата.

Автор: Дейвид Спенсър, професор по икономика и политическа икономия в Университета на Лийдс, Великобритания

Източник: Science Alert

Коментари