Колкото по-хлабави и неангажиращи са нишките, които го свързват с тях, толкова по-силно детето трябва да ги дърпа, опъва и къса.
Афективното вътрешно раздвоение, при което родителите не се решават да произнесат едно ясно „да“ или „не“, е непоносимо за него.
Двусмисленото им „Нн… даа“ всеки път според ситуацията е различно: различно е, когато има гости, различно, когато мама е заета в кухнята, и отново различно при пазаруване в супермаркета.
Детето не може да предвиди нито една реакция на родителите си. Не може да разчита на определено поведение от тяхна страна.
Няма „не така, а така“, а само нещо средно, безхарактерно и непонятно. Никаква ясна линия, никаква възможност да се изгради доверие.
Чувството за сигурност на детето е застрашено и то е обзето от безпокойство и нервност, изпада в стрес. Според библейския текст – наистина му е зле. (В проповедта на планината се казва: „Но речта ви да бъде: „Да, да“ и „Не, не“, а каквото е повече от това, е от лукавия…“7) Ето защо трябва да се защитава.
Боязливите, склонните да се затварят в себе си деца в такива случаи се свиват в собствената си черупка и стават потиснати, депресивни.
Динамичните, устремените навън, борбените са много по-предразположени към агресивност.
Те се защитават, нападайки и нахвърляйки се върху непоносимо мекушавия човек срещу себе си, за да го направят на пух и прах. По-скоро ще приемат разрухата, отколкото непонятната колебливост на едно „Нн… даа“.
Когато удря и рита други деца на детската площадка, агресивното дете в повечето случаи може да разчита на недвусмислената реакция на майка си. Тя най-вероятно веднага ще го сложи в количката и ще си отиде, засрамена пред другите майки, и непременно ще предприеме нещо.
Според мен това объркване в отношенията е причината за растящата агресивност.
Тя се заражда още преди детето да е било повлияно от телевизията или от лоши приятели. Като му дават прекалено много свобода и дори го натоварват с нея, родителите в повечето случаи не подозират, че така не стимулират неговата самостоятелност, а го правят нещастно.
Защото за да може да стане самостоятелно, то най-напред трябва да се почувства сигурно и защитено.
Но подобно състояние не му е познато и на него не му остава нищо друго, освен да им показва с агресията си, че не ги уважава и не изпитва респект към тях, тъй като това му вдъхва сигурност.
Иржина Прекоп е психолог с научна степен „доктор“. Значителна част от професионалната й кариера преминава в отделението за деца със смущения в личностното развитие при щутгартската болница „Олга хоспитал“.
Иржина Прекоп става широко известна с въвеждането и прилагането на терапията с държане в здрава прегръдка в случаи на аутизъм и властолюбие. Най-известната ѝ книга е „Малкият тиранин“.
Нейните събрали целия й терапевтичен опит книги се превърнаха в настолно четиво за новото поколение родители в Германия, а чрез многобройните си преводни издания – и в цяла Европа.
Източник: chetilishte.com
