Днешните медикаменти за подобряване на спортните постижения увреждат здравето бавно и постепенно. Но някога не са имали време за това. Две инжекции със стрихнин по време на маратона в Олимпийските игри през 1904 г. едва не убиват Томас Хикс на края на състезанието. И му спечелват златния медал, пише io9.

Днес стрихнин може да откриете в отровата за мишки – въпреки че много хора не я използват, защото е прекалено жестоко. Може да го откриете в мрачните детективски истории. Стрихнинът води до конвулсии, особено в гърба, краката и лицето. Лицевите мускули се обтягат, карайки жертвите да умират с усмихнато лице – най-често от задушаване, защото стрихнинът потиска дишането. Отровното вещество не пресича кръвно-мозъчната бариера, което означава, че жертвите му остават в съзнание до смъртта си. Ужасен начин да си отидеш.

Което прави още по-странен факта, че хората са го приемали през 20. век. Един учен през 1914 г. наистина установява, че плъховете, на които е инжектиран стрихнин, преминават през лабиринти по-бързо. Но още повече от половин век преди това хората са използвали стрихнина като по-силна версия на кафето. Той действа така, че нервните клетки се активират и при най-малкия стимул – дори когато нивата на невротрансмитери, веществата, които карат неврона да се активира, са под необходимото равнище.

Хората, отровени със стрихнин, получават конвулсии от шум, светлина, докосване и други подобни дразнители. Тези, които са взимали стрихнин като допинг, казват, че чувстват стремеж да се движат и при най-малкия стимул. Изследователите, които са приемали стрихнин с експериментална цел, са описвали внезапната нужда да станат и да се разхождат след приемането на дозата. (В един от случаите ученият едва оцелял, осъзнавайки, че е предозирал веществото и отчаяно търсейки лекарства, които да го спасят, докато чувствал ужасните симптоми на стрихниново отравяне.)

Стрихнинът кара тялото да реагира с движение и при най-малкия дразнител. Ето защо са го използвали в дългите дни и състезанията за издръжливост. Болните амбиции, които карат хората да рискуват необмислено живота си, не са от вчера.