Защо толкова много от писаните текстове от умни хора са толкова трудни за разбиране? Защо съвременният читател се мъчи да дочете една академична статия, да проумее писаното до него от държавен служител или да разгадае инструкциите за безжичен интернет у дома?
Тези въпроси си задава психологът от Харвардския университет Стивън Пинкър в нова книга - "Смисълът на стила: Наръчник по писане на мислещия човек през 21 век" ("The Sense of Style: The Thinking Person's Guide to Writing in the 21st Century"), разказва Inc.com. Пинкър предлага отговор с едно, според него водещо обяснение - "проклятието на познанието" или "трудност пишещият човек да си представи какво е да бъде някой друг, който не знае всичко това, което той знае".
Авторът посочва, че това е основната причина много често писани от компетентни хора текстове да са неразбираеми, изпълнени с жаргон, с твърде дълги изречения, клишета, технически термини, съкращения. В тези случаи липсва умение за изразяване. Тук не става дума за недостатъци в правописните грешки, а за смисъла, който авторът иска да предаде. Четящите тогава се питат два въпроса. Първо, какво точно е искал да каже той. И второ, как може той да предаде на публиката своите идеи по-ясно, без да се налага да се опира на език, който я обърква.
Хората с дългогодишен опит в определени професионални полета обикновено е по-вероятно да имат този недостатък, или по-точно да им липсва това умение. То може да се отрази на един етап и в комуникацията им с лица извън работата, които да не ги разбират, например членовете на семейството им. В някои компании, според професора, има вече развит изцяло уникален вътрешнофирмен диалект на английския език.
Пинкър дава простичък съвет: умният човек автор да създаде навик да добавя по няколко привидно излишни за него думи за обясняване когато се изразява, независимо дали ги слага след акроними, технически термини или истории.
И припомня старата максима: обяснението работи най-добре като се даде пример.
