Защо губим приятели с годините? 

02 декември 2016 г., 17:00
8717

William Perugini / Shutterstock

Когато сме малки, приятелите са целият ни свят. С времето, за съжаление, те постепенно минават на заден план. И все пак, като възрастни се нуждаем от приятели не по-малко, отколкото като деца. На фона на суетата и затъпяващата рутина на всекидневието дълбоко ценим времето, което прекарваме с тях в разговори, както за дреболии, така и за сериозни неща; то рядко ни стига и трудно можем да изчерпим темите. 

Но защо приятелите сякаш изчезват с годините? У нас ли е вината? И какво можем да направим, за да не ги изгубим напълно? Джули Бек, журналист от The Atlantic, търси отговорите на тези важни въпроси. 

Приятелството значи свобода. Това го прави красиво... но крехко

В йерархията на взаимоотношенията, приятелството остава на дъното. Романтичните партньори, децата, родителите го изпреварват.
 
Това важи и в живота, и в науката, където изследванията на взаимоотношенията се фокусират основно върху двойките и семействата. 

Емили Ланган, професор по комуникация в Колежа Уитън, споделя, че на конференциите на Международната асоциация за изследвания на взаимоотношенията приятелството е една от темите, на които се посвещава най-малко внимание. „Понякога по един панел, най-много.“  

Приятелствата са уникални взаимоотношения, защото, за разлика от семейните взаимоотношения, избираме да влезем в тях доброволно. И за разлика от други вазимоотношения, в които избираме да влезем доброволно, като браковете и романтичните връзки, нямат формална структура. Трудно можете да прекарате месеци, без се виждате и да говорите с партньора си, но може да мине дълго време, преди да се чуете с някой приятел. И все пак проучване след проучване показват колко важни са приятелите за личното щастие. И въпреки че приятелствата се променят с годините, нещата, които хората търсят в тях, остават постоянни.  

„Слушал съм от 14-годишни младежи до 100-годишни хора да говорят за близките си приятели, и има три очаквания от един близък приятел, които хората описват и ценят през целия си живот“ – казва Уилям Роулинс, професор по интерперсонална комуникация от Университета на Охайо.

„Някой, с когото да говориш, някой, на когото да разчиташ, и някой, който да те радва. Тези очаквания остават същите, но обстоятелствата, при които се постигат, се променят.“

Доброволният характер на приятелството го прави много по-податливо на капризите на живота, отколкото формалните взаимоотношения.

В зряла възраст, когато хората израстват и се разпръскват, приятелствата са връзките, които най-често отнасят удара. Ако някога сте тичали до къщата на Джони, за да го питате дали може ли да излезе да играете, сега трябва да питате Джони дали може да отдели час-два, за да пийнете по нещо веднъж на две седмици. 

Красивото, специално нещо, свързано с приятелството, е че приятелите са приятели, защото искат, защото се избират един друг, но това по думите на Ланган е „двоен агент“, защото „мога да избера да съм вътре, но мога да избера и да изляза“. 

През целия живот, от училище до старческия дом, приятелството носи ползи за здравето, както за психическото, така и за физическото. Но с ускоряването на живота, приоритетите и отговорностите на хората се променят и това се отразява на приятелствата, за добро или лошо. Повечето пъти, за лошо. 

Как се променя приятелството с годините

„Мисля, че ранната зряла възраст е златната епоха за формиране на взаимотношения“ – казва Роулинс. „Особено за хората, които имат привилегията и щастието да отидат в колеж.“

В ранната зряла възраст приятелствата стават по-сложни и значими. В детството приятелите са основно други деца, с които обичаш да играеш, в юношеството между приятелите има много повече себеразкриване и подкрепа, но юношите все още търсят своята идентичност и се учат какво означава интимност. Приятелствата им помагат да го направят.

В юношеските години азът е нестабилен, човек се променя. Колко ли тениски на разни групи са осъмнали смачкани в дъното на чекмеджетата поради смяна на музикалните вкусове? В ранната зряла възраст хората обикновено са малко по-уверени в себе си, по-склонни да търсят приятели, които споделят техните ценности, що се отнася до важните неща, и да оставят маловажните настрана. 

Заедно с новия по-зрял подход към приятелството, младите възрастни хора имат и време, което да посветят на приятелите си. Според „Енциклопедия на човешките взаимоотношения“ младите възрастни прекарват между 10 и 25 часа на седмица с приятели, а проучване от 2014 г., посветено на това как американците използват времето си, установява, че хората на възраст между 20 и 24 години прекарват повече време в социализиране от всяка друга възрастова група.

Когато хората навлязат в средна възраст, времето им се изпълва с твърде много ангажименти, които са по-належащи от срещите с приятели. В крайна сметка, можеш да отложиш по-скоро да се видиш с някой приятел, отколкото да пропуснеш представлението на детето си или важно служебно пътуване. Идеалното очакване за приятелството в този период винаги е в напрежение с реалностите на живота, казва Роулинс. 

„Истинският горчиво-сладък аспект е, че ранната зрялост започва с всичкото това време за приятелство и притялството има силно, дълбоко значение за това да разбереш кой си и какво предстои“ – казва Роулинс. „А в края на тази млада възраст откриваш, че нямате време точно за хората, които са ти помогнали да вземеш всички тези решения.“

Времето отива в работата и семейството. Разбира се, не всеки се жени и има деца, но събирането по двойки се отразява дори на онези, които остават свободни. 

„Най-големият отлив на приятели в живота се случва, когато хората се оженят. И в това има ирония, защото на сватбите хората канят приятелите и на единия, и на другия. Всичко това е прекрасно и емоционално, но после отпада.“

Но ако погледнете в протежение на целия живот, ще видите, че се оформя парабола. Задачите, които отнемат време, отпадат една по една с възрастта. Когато децата пораснат и хората се пенсионират, изглеждат има повече време отново да споделят живота си с приятелите.

Човек се опитва отново да се свърже с онези, с които е изгубил връзка. И изглежда още по-належащо да прекарва времето си с тях: в края на живота хората са склонни да поставят приоритет върху нещата, които ги правят по-щастливи в дадения момент, сред което е да прекарват времето си с приятели и близки. 

Как хората намират приятели 

В течение на живота си хората създават и съхраняват приятелства по различни начини.

  • Някои са независими и създават приятелства навсякъде, където отидат. Може да имат повече добри познати, отколкото дълбоки приятелства. 
  • Други са избирателни  -  имат няколко най-добри приятели, с които са близки през годините. Дълбокото вложение обаче означава, че загубата на такъв приятел може да бъде опустошителна. 
  • Най-гъвкави са „придобиващите“ - хората, които поддържат връзка със старите приятели, но създават и нови в течение на живота. 

Какво помага за поддържане на приятелството

Някои хора успяват да останат приятели през целия си живот, или поне през значителна част от живота. Но какво предрича кое приятелство ще преживее бурята на средната възраст? 

Нещата се свеждат до отдаденост и общуване. В дългосрочно проучване на най-добрите приятелства на Ледбетър, броят месеци, в които приятелите са близки през 1983 г. предвижда дали все още са близки през 2002 г. Което означава, че колкото повече вече си инвестирал в едно приятелство, толкова по-вероятно е то да продължи. Други изследвания са открили, че хората имат нужда да усещат, че получават от едно приятелство толкова, колкото самите те влагат в него, и че това равенство предвижда трайния успех на приятелството.

Да излезеш с компания от дългогодишни приятели може да е дразнещо, ако си външен човек, защото годините вътрешни шеги и препратки често прави общуването им неразбираемо. Но този тип споделен език е едно от нещата, което прави приятелствата трайни. В горното изследване учените са успели да предвидят дали приятелите ще останат близки, като са наблюдавали представянето им в игра за познаване на думи през 1983 г. (Игра, подобна на „асоциации“, при която единият подсказва дума на другия, без да я изрича). 

Подобна способност за комуникация и разбиране помага на приятелството да премине успешно през предизвикателствата на живота, които застрашават стабилността на връзката. 

Основните врагове на приятелството: учтивостта и обстоятелствата

„Има едно нещо, което държа да ви кажа – казва Роулинс – Приятелствата винаги са подвластни на обстоятелствата. Ако си помислите за всичко, което трябва да правим – трябва да работим, трябва да се грижим за децата или за родителите си – приятелите избират да правят неща един за друг, затова можем да отложим тази грижа. Те изпадат в пукнатините.“

След ранната младост причината хората да спират да бъдат приятели обикновено се дължи на обстоятелствата, на неща странични за самата връзка. Едно от откритията на Ланган за „правилата на приятелството“ е, че „възрастните чувстват нуждата да са по-учтиви в приятелствата си“ – казва тя. „Не смеем да искаме твърде много от приятелите си. Знаем, че те имат други неща в живота. Затова спираме да очакваме твърде много, което за мен е тъжно – че се отказваме, в името на учтивостта.“ 

Но нещата, които правят приятелството крехко, го правят и гъвкаво. Интервюираните от Роулинс като цяло са били склонни да гледат на приятелствата си като непрекъснати, дори да са минали дълги периоди, в които не са поддържали връзка. Това е слънчева прогноза – не бихте предположили, че още сте в добри взаимоотношения с родителите си, ако не сте говорили от месеци. Но с приятелите се предполага, че сте още приятели. 

Така приятелствата продължават, защото всеки успява да оправдае очакванията на другия. И ако имаме по-спокойни очаквания едни от други, или ако дори нямаме очаквания, в определен смисъл осъзнаваме това.“ - казва Роулинс.

Едно лято, когато сте на 10 е една 30-та от живота ви. Когато сте на 30, това е само миг. Може би приятелите са склонни да си простят дългите прекъсвания в общуването, защото остро чувстват растящата скорост на живота. Тъжно е, разбира се, че спираме да разчитаме на приятелите си, когато пораснем, но това позволява различен тип връзка, базирана на взаимно разбиране на човешките ограничения на всеки. 

Не е идеално, но е истинско. Приятелството е връзката, в която няма нищо обвързващо освен желанието на хората, които са избрали да бъдат свързани, връзка, която изисква просто да бъдеш насреща, по най-добрия начин.

Източник: Bright Side

Коментари