На другия полюс на служебния дрескод, високите токчета и вратовръзките ще открием: непринудено удобство, свобода, непукизъм. Суичърът с качулка е тяхна емблема. Поредният епизод на Small Thing Big Idea разказва историята на това удобно парче плат, с което сме така добре свикнали.
Дрехите с качулка са били икона в историята в най-различни епохи и по най-различни поводи – добри и лоши. Първите качулки, които познаваме в историята на Западния свят, виждаме в Древна гърция и Рим. Мантиите с качулки пазят от студ и служат за завивка по време на път. Монашеското расо в средните векове е на практика доста удобна широка дреха, към която е прикачена качулка. През 17 в. дамите се възползват от широките наметала с качулки, за да си осигурят дискретност, когато отиват на среща.
Скритото зад качулка лице от друга страна става символ на мрачния Косач, на палача, на ку-клукс клан след векове: тъмната страна на качулките.
Съвременния суичър с качулка, направен най-често от памучен плат, с шнур за пристягане и понякога с джоб тип „кенгуру“ се появява през 30-те години на 20.век като спортно облекло – топла и удобна дреха, която спортистите да обличат между тренировките. Но той се оказва толкова удобен и мултифункционален, че бързо става популярна дреха за работниците надлъж и нашир. Няколко десетилетия по-късно, през 80-те, суичърът става неизменна част от културата на хип-хопа, брейка, скейта. Става любима дреха на улицата. Освен удобство, осигурява анонимност.
