Един мъж, живеещ накрая на пустинята, засадил млад розов храст, който не цъфнал нито веднъж. Той чакал дълго няма ли най-накрая да се появят жадуваните цветове, но това не се случило. Тогава мъжът попитал храста защо не цъфти.

- Защо не цъфтя? - удивено повторил въпроса храстът. - Нима трябва да цъфтя? Погледни наоколо, никой не цъфти. Ето колко много има такива като мен, храсти камилски трън, никой от тях не цъфти.

- Но ти не си трън.

- Как да не съм трън?! Напротив, аз съм същият като тях. И аз имам бодлички, ето виж!

- Да, същият е като нас – чули се гласовете на тръните. – Защо го объркваш?

Мъжът се опитал да спори, но без резултат. Каквито и доводи да прилагал, тръните го оборвали с думите "Ние знаем по-добре какви сме и какъв е той". И розовият храст поклащал клонките си в знак на съгласие, чудейки се защо човекът тормозел и себе си, и тях по този начин...

Мъжът се уморил да спори и си тръгнал.